На 6 юни 2020 г. в Казахстан влиза в сила нов Закон за мирните събрания.
Първо. Приемане на закон с нова концепция.
Законът от 1995 г. беше рамков.
Основната правна регламентация бе дадена на маслихати (общински съвети), което доведе до различно правно регулиране в различните региони в страната.
Подобно несъвършенство на законодателството доведе до наличието на различни изисквания, например, маслихатът на град Нур-Султан определя само местата, в които е възможно провеждането на мирни събрания, в други региони са въведени отделни правила и изисквания по допълнително регламентиране на провеждане на митинги.
Приемането на новия закон ще въведе единни правила за провеждане на мирни събрания във всички региони на републиката.
Второ. Въвеждане на уведомителен ред за провеждане на мирни събрания.
За първи път законодателството въвежда уведомителен ред за провеждане на мирни събрания.
Уведомителният ред за провеждане на мирни събрания ще се предвижда за пикети, митинги, събрания.
Уведомлението няма да изисква отговор от местните изпълнителни органи и ще се счита за съгласувано по подразбиране.
Трето. Възможност за провеждане на пикети на всякакви места, с изключение на забранените от закона места (6).
Действащият закон и наредбите на маслихатите ограничават възможността за провеждане на мирни събрания само на места, определени от маслихатите, включително на пикети.
В проекта на закона е установено, че пикети могат да се извършват навсякъде, с изключение на гробищата, стратегически и военни обекти, в непосредствена близост до резиденциите на президента на Република Казахстан и на първия президент на Република Казахстан – Елбаси.
По този начин единични пикети могат да се извършват навсякъде, пред всеки обект, включително пред сградите на централните държавни органи, местните изпълнителни органи, което ще позволи на гражданите да бъдат чути от властите.
Четвърто. В проектозакона са въведени определения за различни понятия.
Един от недостатъците на действащия в момента закон е липсата на ясно регламентиране на формите на мирни събрания.
Също така една от критиките към Република Казахстан от страна на международните организации е, че при вземането на решения за отказ за провеждане на мирни събрания, местните изпълнителни органи прилагат едни и същи изисквания както към събрание или пикет, така и към манифестация и шествие.
В тази връзка ще бъдат въведени определения.
Това ще позволи да се формират ключови понятия като мирно събрание, митинг, протест, събрание, манифестация, шествие и те да се разграничат помежду си.
Въвеждането на определения позволява да не се допуска предявяване на неоснователни изисквания към формите на мирните събрания.
Пето. Въвеждане в законодателството на основните принципи на мирните събрания, сред които:
1) ненасилствен характер;
2) законност;
3) осигуряване на ред и сигурност, опазване на общественото здраве, защита на правата и свободите на другите лица;
4) доброволност на участието;
5) презумпции в полза на провеждането на мирни събрания;
6) отговорност на страните.
Тук ключов е принципът на презумпция в полза на провеждането на мирни събрания, което означава, че при липса на основателни причини за ограничаване или забрана за провеждане на мирно събрание, мирното събрание трябва да се проведе.
Шесто. Съкратени срокове за подаване и разглеждане на уведомлението.
Действащият закон предвижда, че срокът за подаване на заявление е 10 работни дни преди деня на провеждането, за разглеждане на заявлението от местните изпълнителни органи – 5 работни дни от датата на получаване.
Проектозаконът предвижда, че уведомлението за провеждане на протести, митинги, събрания се подава 5 работни дни преди деня на провеждането, срокът за разглеждане е 3 работни дни.
По този начин сроковете са намалени с 2 пъти.
Седмо. Въвеждане на изчерпателен списък на основанията за отказ за провеждане на мирни събрания.
Действащият закон съдържа неясен списък с основания за откази за провеждане на мирни събрания.
В проектозакона е въведен изчерпателен списък на основанията за отказ за провеждането на мирни събрания, като например ако целта им са насилствената промяна на конституционния ред, нарушаване на целостта на Република Казахстан, накърняване на сигурността на държавата, разпалване на социална, расова, национална, религиозна, съсловна и родова вражда, нарушаване на други разпоредби на Конституцията на Република Казахстан, закони и други нормативни правни актове на Република Казахстан, има заплаха за държавната сигурност, нарушаване на обществения ред, живота и здравето на други лица.
Когато един или няколко участници в мирното събрание нарушават изискванията на закона, мирното събрание се прекратява. При отстраняване на нарушението мирното събрание продължава.
Премахнато основание за отказ в провеждане на мирно събрание, ако то може да повлече нарушаване на функционирането на животоподдържащо съоръжение, обект от транспротна или социална инфраструктура, съобщенията, може да попречи за непрекъснатото функциониране на транспрота, инфраструктурния обект, запазване на зелени площи, малките архитектурни форми и друго имущество, а също така да попречи на свободното придвижване на на гражданите, които не участват в мирното сърание.
Също така, премахват се основания за прекратяване на мирното събрание пиризвършване от участниците на мирните събрания на насилствени действия.
Трябва да се отбележи, че отказът трябва да бъде мотивиран и обоснован, т.е. трябва да се посочат конкретните причини за отказа за провеждане на мирно събрание.
Осмо. Определяне в Закона на статута, правата и задълженията на организаторите, участниците в мирните събрания.
Действащият закон не разграничава участниците от организаторите, не определя техните права и задължения, а определя само забрани.
Законът предвижда само постановяване на забрани.
В тази връзка проектозаконът определя статута, правата и задълженията на организаторите и участниците.
Освен това, в законопроекта е премахнато задължението на организатора на мирното събрание участниците в събранието да не крият лицата си, в това число използват дрехи или други средства, които пречат на лицево разпознаване.
Остава правото на организаторите и участници в мирното събрание да използват средства за индивидуална защита, за да могат да запазят своето здраве.
Девето. Задължение на държавните органи да съдействат при провеждане на мирното събрание.
Проектозаконът предвижда, че държавните органи ще съдействат на организатора при провеждането на мирно събрание.
Например, опазването на обществения ред ще бъде осигурено от органите на вътрешните работи, медицинските служби ще предоставят, ако е необходимо, медицинска помощ, противопожарната служба ще осигури противопожарна безопасност.
Десето. Поддържане на регистър на специализирани места в интернет сайтовете на местните изпълнителни органи.
Проектозаконът установява, че провеждането на мирни събрания, с изключение на протестите, ще се извършва на определени места.
Законопроектът предвижда, че тези места ще бъдат определени в централните части на населените места, ще отговарят на изискванията за безопасност. Основна цел на създаването на специализирани места е възможността хората да бъдат чути от властите.
В същото време проектозаконът не ограничава броя на тези специализирани места, в зависимост от необходимостта може да има десетки такива места. В централните части на градовете с републиканско значение, в столицата, а също в областни центрове трябва да има не по-малко от три определени места за провеждане на пикети, събрания и митинги.
Тъй като, наредби на маслихатите за определяне на специализирани места са нормативни актове, определяне на списъка на специализирани места ще се проведе след широко обсъждане с обществеността, списъкът ще бъде разгледан от обществените съвети, ще се проведе обсъждане в портала „Отворени нормативни правни актове“.
Единадесето. Поддържане на регистър на специализирани места от местните изпълнителни органи.
Един от недостатъците на действащия закон е, че на гражданите отказват провеждане на мирни събрания в случай на заетост на мястото.
За да се избегнат подобни ситуации и с цел информиране на гражданите в законопроекта е предвидено, че местните изпълнителни органи ще трябва да публикуват на интернет-сайтовете информация за заетостта на тези места, за да се гарантира, че гражданите са информирани за възможността за провеждане на мирни събрания.
Дванадесето. Установяване в проектозакона на правото на гражданите да обжалват действията на държавните органи.
Действащият закон не предвижда възможност за обжалване на действията на държавните органи, например при отказ за провеждане на мирно събрание.
Проектозаконът предвижда такова право.