КОНЦЕПЦИЯ за външната политика на Република Казахстан за 2020-2030 година

18 март 2020 00:00

ОДОБРEНА

с Указ на президента на

Република Казахстан

№ 280 от 6 март 2020 г.

КОНЦЕПЦИЯ

за външната политика на Република Казахстан

за 2020-2030 година

Глава първа. Анализ на текущата ситуация

Съвременната система на международните отношения преживява сложна трансформация, чиито основни признаци са:

криза на доверието и повишаване на конфликтите, включително вследствие на намаляване на функционалността на многостранните институции за сигурност и диалог, ниска ефективност на механизмите за превантивна дипломация и уреждане на конфликти;

размиване на основните принципи на международното право, сблъсък в световен мащаб на две основни тенденции-глобализъм и национализъм, което създава сериозни рискове за средните и малките държави;

влошаване на традиционните предизвикателства и заплахи за сигурността, такива като тероризъм, екстремизъм, надпревара във въоръжаването, включително ракетни, ядрени и космически оръжия, изменение на климата и редица други;

поява на нови фактори на влияние върху геополитиката и геоикономиката, включително тези, свързани с развитието на информационните и комуникационни технологии, хибридни и кибервойни;

ерозия на съвременния модел на глобализацията и международната търговска система, увеличаване различията в икономическото и технологично развитие между страните и регионите, уязвимост на глобалната финансова система, затягане на търговските и валутни войни, санкционна конфронтация.

На този фон световната общност осъзнава необходимостта от формиране на по-устойчива система от международни отношения, в полза на което свидетелстват следните фактори:

нарастващата взаимозависимост между държавите и регионите;

натрупан опит за решаване на глобални и регионални проблеми, намиране на съвместни отговори на предизвикателствата на съвремието;

липса на изразена идеологическа конфронтация между водещите държави и военно-политически блокове;

осъзнаване на безалтернативността на пазарната икономика.

Тези фактори оказват сериозно влияние върху концептуалните и практическите подходи в областта на външната политика на Казахстан.

През годините на своята независимост, Казахстан укрепи позициите си на международната сцена, утвърди се като миролюбива и отворена държава, надежден партньор в глобалните и регионалните дела. Казахстан реализира многовекторна, прагматична и проактивна външна политика, допринася значително за формирането и прилагането на глобалната и регионалната програма за сигурност, сътрудничество и развитие. В същото време фокусът е върху всеобхватното и непоклатимо отстояване на националните интереси, конструктивното насърчаване на външнополитическите и външноикономическите приоритети.

Същевременно излизането на Казахстан на нов етап от държавното развитие и формирането на нов икономически курс поставят външната политика на Казахстан пред нови реалности и предизвикателства.

Първо, на фона на засилване на конкуренцията между държавите за политическо и икономическо влияние, на международните пазари и инвестиционните потоци Казахстан трябва да си затвърди статута на отговорен член на световната общност, ключов елемент на системата от геополитически и геоикономически координати на Евразийския континент, водеща държава в региона на Централна Азия.

Второ, в условията на динамично променящата се глобална и регионална ситуация е важно да се осигури по-ефективно и системно лансиране на международните инициативи на Казахстан, въз основа на прагматизма и системния анализ с цел получаване на конкретни резултати за страната и за света.

Трето, в съответствие с концепцията за „чуващата“ държава и с оглед на стратегическата задача Казахстан да се нареди сред тридесетте най-развити държави в света, трябва да се акцентира върху лансирането и защитата на външния периметър на интересите на държавата, на бизнеса, на всеки гражданин. Това е ключово условие за изграждането на силна, хармонична и социално отговорна държава, органично вградена в съвременната система на международните отношения.

Необходимостта от привеждане на системата на външнополитически възгледи и дипломатическия инструментариум в съответствие с дългосрочните реалности, определя целесъобразността на приемането на този документ.

Концепцията за външната политика на Република Казахстан за 2020-2030 година е разработена с оглед на целите и задачите, отразени в Стратегията за дългосрочно и устойчиво развитие до 2050 г., плана на нацията „100 конкретни стъпки за реализиране на пет институционални реформи“ и годишните обръщения на президента към народа на Казахстан.

Глава втора. Международен опит

Разработването на концепции за външна политика (наричана по-нататък КВП) се прилага широко в международната практика.

Прегледът на КВП на чужди страни показва следните акценти.

1. Държавите по света осъзнават важността на наличието на претеглени и реалистични КВП за успешното реализиране на националните интереси, провеждането на ефективна международна стратегия.
2. КВП са отражение както на дългосрочните, така и на настоящите интереси на държавите, произтичащи от техните обективни възможности, мястото и ролята в системата на международните отношения.
3. При изготвянето на КВП се проявява желанието да се използва натрупания опит от международната дейност на държавите, тенденцията към запазване на определена приемственост.
4. Повечето КВП на чужди държави се основават на взаимовръзките между външната, вътрешната и икономическата политика.

С оглед на статута на Казахстан като средна регионална държава от особен интерес беше анализът на КВП на чужди страни със сравнима международна категория. Бе забелязана следната закономерност: преобладаващото влияние върху формирането на външнополитическите стремежи на средните държави имат системни фактори (събития и тенденции на глобално и на регионално ниво, които директно се отразяват върху външнополитическия дневен ред).

Като цяло тази Концепция натрупва съществуващия положителен опит на световната практика за разработване на външнополитически документи и го адаптира към съвременните условия за развитие на Казахстан.

Глава 3. Основни принципи на външната политика

Република Казахстан прилага своята външна политика въз основа на следните основни принципи:

1) приемственост на външнополитическия курс на първия президент – Елбаси Н.А.Назарбаев на нов етап от развитието на страната;

2) насърчаване на изграждането на стабилен, справедлив и демократичен световен ред; равноправна интеграция в световното политическо, икономическо и хуманитарно пространство; ефективна защита на правата, свободите и законните интереси на казахстанците и живеещи в чужбина сънародници;

3) насърчаване на външната отвореност на държавата, създаване на благоприятни външни условия за подобряване на благосъстоянието на казахстанците, развитие на политическия, икономическия и духовния потенциал на страната;

4) многовекторен подход, прагматизъм и проактивност, означаващи развитие на приятелски, равноправни и взаимноизгодни отношения с всички държави, междудържавни обединения и международни организации, представляващи практически интерес за Казахстан;

5) мултилатерализъм, насочен към формирането на колективна визия и ефективни подходи на международната общност за решаване на широк кръг от глобални и регионални проблеми на базата на многостранни консултации и споразумения;

6) неразривна връзка между сигурността и развитието на национално, регионално и световно равнище, която предполага международната общност да използва интегрирани подходи при реагиране на предизвикателствата и заплахите за сигурността с трансграничен характер, решаване на конфликти, изграждане на мира в постконфликтни държави.

Глава 4. Целите и задачите на външната политика

Външната политика на Казахстан има за цел да постигне следните стратегически цели:

1) укрепване на независимостта, държавния суверенитет и териториалната цялост на страната, запазване на независимостта на външнополитическия курс;

2) укрепване на лидерските позиции и лансиране на дългосрочните интереси на Казахстан в региона на Централна Азия;

3) позициониране на Казахстан като активен и отговорен член на международната общност, който има значителен принос за осигуряване на международната и регионална стабилност и сигурност;

4) поддържането на приятелски, предвидими и взаимноизгодни отношения с чужди държави както в двустранен, така и в многостранен формат, развитие на интегрирано взаимодействие с междудържавните обединения и международните организации;

5) пълноценно използване на потенциала на външната политика, за да се подобри конкурентоспособността на националната икономика, нивото и качеството на живот на казахстанците;

6) насърчаване на външнополитическите методи за запазване и укрепване на единството на многонационалния народ на Казахстан;

7) практическите интереси на гражданите на Казахстан и на националния бизнес трябва да бъдат в основата на външната политика на държавата.

Постигането на целите определя поставянето и изпълнението на следните задачи:

1) Засилване на усилията за формиране на политически стабилно, икономически устойчиво и безопасно пространство около Казахстан;

2) продължаване курса за укрепване на международния мир и сътрудничество, подобряване на ефективността на системите за глобална и регионална сигурност и взаимодействие;

3) Разработване и прилагане на нови подходи към ключови въпроси на външната политика на двустранно и многостранно ниво, като се вземат предвид лансирането и защитата на дългосрочните стратегически интереси на държавата;

4) Осигуряване на ново ниво, на „икономизация” на външната политика, по-нататъшно укрепване на позициите на Казахстан в системата на световното стопанство;

5) засилване на „хуманитарната дипломация”, популяризиране на положителния образ на страната в световната общност;

6) установяване на ефективна система за комуникация с широката казахстанска общественост по въпросите на външната политика;

7) подобряване на работата по осигуряване на защита на личните и семейни права на гражданите, законните интереси на физически и юридически лица от Република Казахстан в чужбина.

Глава 5. Тенденции и визия за развитието

на външната политика

Изброените цели и задачи определят следните ключови приоритети на страната на международната сцена.

Приоритети за поддържане на международния мир и сигурност

1.1. съдействие за възстановяване и укрепване атмосферата на доверие в международните отношения въз основа на целите и принципите на Хартата на Организацията на обединените нации (ООН), лансиране на многостранното взаимодействие, основано на равенство и компромис;

1.2. прилагане на интегриран подход при разрешаване на междудържавни конфликти и спорове, граждански конфликти в околните региони с акцент върху възможностите за превантивна дипломация и медиация;

1.3. съдействие за укрепване на стратегическата стабилност, противодействие на употребата и заплахата от използване на ядрено оръжие с каквато и да е цел; продължаване на усилията за постигане на свят без ядрени оръжия и други оръжия за масово унищожение (ОМУ), в подкрепа на създаване на зони, свободни от ядрено оръжие;

1.4. участие в международните усилия за предотвратяване на надпреварата в притежаването на конвенционални и нови видове оръжия, подкрепа за мерките за опазване и насърчаване на международните режими за контрол на конвенционалните и новите видове оръжия;

1.5. засилване на търсенето на интегрирани подходи за решаване на основните въпроси на азиатската сигурност, включително и чрез трансформация на Съвещанието за взаимодействие и мерки за доверие в Азия (СВМДА) в регионална организация за сигурност и развитие;

1.6. съдействие за обединяването на глобалните и регионалните усилия за противодействие на международния тероризъм и екстремизъм, включително и чрез създаване на широка международна антитерористична коалиция; взаимодействие с външни партньори в сферата на борбата с организираната престъпност, наркобизнеса и други видове престъпна дейност;

1.7. съдействие за осигуряване на международната информационна сигурност, борбата с кибертероризма и използването на информационните и комуникационни технологии за незаконни цели, включително представляващи заплаха за международния мир, сигурността и стабилността.

2. Приоритети в областта на икономическата дипломация

2.1. привличане на международни ресурси и потенциал в процесите на структурна трансформация на националната икономика, включително в изпълнението на програмите за индустриализация и развитие на „икономиката на простите неща“;

2.2. разширяване на международното сътрудничество за привличане на качествени чуждестранни инвестиции в основни отрасли на икономиката: машиностроене и уредостроене, селско стопанство, лека промишленост, производство на строителни материали, миннодобивна индустрия, транспорт и логистика, здравеопазване, образование, туризъм, нефтогазохимия и нефтопреработка, отрасли, обслужващи петролния бизнес, агрохимическа промишленост, цветна металургия;

2.3. улесняване на трансфера на съвременни чуждестранни технологии в Казахстан като важна част от иновативния и индустриален процес. Промоция на марката Казахстан като открита юрисдикция за международно партньорство в нови високотехнологични отрасли, включително в светлината на Държавната програма „Дигитален Казахстан“, развитие на секторите „изкуствен интелект“, „големите данни“ и други свързани с тях дестинации;

2.4. осигуряване на благоприятни външни условия за изпълнение на „Концепцията за преход на Република Казахстан към „зелена икономика“, за да се подобри ефективността за използването на водните, земни, биологични и други ресурси;

2.5. насърчаване интегрирането на най-конкурентните отрасли на икономиката на Казахстан в международни и регионални производствени вериги;

2.6. съдействие на казахстанските инвеститори и производители в изпълнението на проекти на чужди пазари, противодействие на тяхната дискриминация от страна на държавните органи на други страни;

2.7. насърчаване на разширяването на номенклатурата, обемите и географията на националния износ, на първо място несуровинен, включително като се вземат предвид приоритетите на разработваната „Държавна програма за търговска политика до 2025 г.“ и нейните последващи редакции. Участие в разработването и въвеждането на международни стандарти за качество, насърчаване на премахването на тарифни, нетарифни и защитни мерки, които възпрепятстват износа на казахстански стоки и услуги;

2.8. продължаване усилията за превръщането на Казахстан в трансконтинентален транзитно-логистичен хъб на магистралните пътища Изток – Запад и Север – Юг, с опора на потенциала на държавната програма „Нұрлы жол“ (Светъл път), въвеждане на режим „отворено небе“ и инфраструктурните инициативи на чуждестранните партньори;

2.9. развитие на търговско-икономическото и инвестиционно сътрудничество на регионално и местно ниво, в това число на базата на Форума за междурегионалното сътрудничество между Казахстан и Русия, Международния център за трансгранично сътрудничество „Хоргос“, Центъра за търговско-икономическо сътрудничество „Централна Азия“;

2.10. насърчаване укрепването на регионалната и глобална енергийна сигурност, постигане на баланс между интересите на страните производители, държавите, през които се извършва транзит на енергоресурси и потребителите на енергия, създаването на разнообразни, стабилни и сигурни маршрути за износа на енергоресурси;

2.11. лансиране на Международния финансов център „Астана” за по-нататъшна интеграция в глобалната финансова екосистема. Привличане на големи чуждестранни компании към управлението на стоковите борси в Казахстан;

2.12. насърчаване на ефективното функциониране на международната търговска система въз основа на принципите на Световната търговска организация;

2.13. участие в международните усилия за осигуряване на регионална продоволствена сигурност, включително използване на потенциала на Ислямската организация за продоволствена сигурност;

2.14. съдействие на усилията на световната общност за предоставяне на официална помощ за развитие.

3. Приоритети в областта на правата на човека, хуманитарната дипломация и опазването на околната среда

3.1. укрепване на конструктивното и равноправно сътрудничество в областта на защитата на правата и свободите на човека, развитието на гражданското общество, като се вземат предвид особеностите на историческото развитие и културните ценности на държавите по света;

3.2. насърчаване на междукултурния и междурелигиозния диалог, включително чрез Конгреса на лидерите на световните и традиционните религии, инициативи в рамките на „Международното десетилетие на сближаване на културите“, участие в Алианса на цивилизациите на ООН и други международни инициативи;

3.3. участие в усилията на световната общност за противодействие на престъпления от омраза, расова дискриминация, религиозни противоречия, екстремизъм и национализъм;

3.4. участие в укрепването на международното сътрудничество за борба с нелегалната миграция и трафика на хора;

3.5. присъединяване към многостранни конвенции и сключване на двустранни договори за либерализация на визовите процедури и режими;

3.6. сключване на двустранни договори за взаимна правна помощ по наказателни и граждански дела, екстрадиция и трансфер на осъдени лица;

3.7. разширяване на международното сътрудничество на двустранно и многостранно равнище в областта на образованието, науката, културата, спорта и младежката политика;

3.8. популяризиране на богатото историко-културно наследство на казахския народ, включително в рамките на програмата „ Рухани жаңғыру“ (Духовно възраждане);

3.9. разширяване използването на средствата на „цифровата дипломация“ за постигане на външнополитически цели, лансиране на международни инициативи, сътрудничество с чужди страни;

3.10. информиране на световната общественост за подходите и инициативите на Казахстан по въпросите на регионалната и глобална политика и икономика, включително използването на потенциала на Икономическия форум в Астана, Евразийския медиен форум и „Astana Club“;

3.11. системно информиране на казахстанската общественост за задачите и приоритетите на външната политика на страната, конкретните резултати и ползи за казахстанците, за да се подобри външнополитическата компетентност на обществото и да се засили устойчивостта към негативно външно въздействие;

3.12. подкрепа развитието на казахския език и култура в местата на компактно живеене на казахските диаспори в чужбина, връзките им с историческата родина, включително и по линията на Световната асоциация на казахите и Фондацията „Отандастар“;

3.13. защита на правата и законните интереси на пребиваващите в чужбина казахстански граждани, както и на осиновени от чужденци казахстански деца, живеещи в чужбина;

3.14. използване на потенциала на „парламентарната дипломация“ за насърчаване на политическите, икономическите и хуманитарните връзки;

3.15. използване на инструментите на „народната дипломация“, взаимодействие с казахстанския неправителствен сектор в областта на външната политика;

3.16. разширяване на международното сътрудничество в областта на опазването на околната среда, предотвратяване и справяне с последиците на природни и техногенни извънредни ситуации;

3.17. продължаване на работата по подобряване, съвместно със съседните страни, на договорната правна рамка, инструментите и механизмите в областта на справедливото и рационално използване, устойчивото управление и опазване на трансграничните водни ресурси;

3.18. сътрудничество с чуждестранни партньори и донори за рехабилитация на териториите на бившия Семипалатински ядрен полигон и Аралско море, както и за борба с опустиняването;

3.19. практическа реализация съвместно с прикаспийските страни на разпоредбите на „Рамковата конвенция за опазване на морската среда на Каспийско море“ и протоколите към нея;

3.20. участие в международното сътрудничество в областта на здравеопазването, включително за противодействие на епидемии и пандемии.

4. Приоритети в областта на регионалната и многостранната дипломация

4.1. присвояване на Хъба на ООН в Алматъ на статут на междурегионален център на ООН в Казахстан за Целите на устойчиво развитие и съдействие за дейността му в държавите от Централна Азия и Афганистан;

4.2. по-нататъшно развитие на съюзническите отношения с Руската Федерация, на всестраннто стратегическо партньорство с Китайската Народна Република, засиленото стратегическо партньорство със Съединените Щати, стратегическите отношения с държавите от Централна Азия, засиленото партньорство и сътрудничество с Европейския Съюз (ЕС) и държавите-членки на ЕС;

4.3. продължаване на тясното взаимодействие с държавите-членки на Евразийския икономически съюз (ЕАИС) в установените от Договора за ЕАИС сфери. Оптимизиране на подходите за водене на преговорния процес в рамките на ЕАИС с цел пълно отчитане на дългосрочните национални интереси на Казахстан;

4.4. развитието на двустранното и многостранно взаимодействие с държавите-членки на Общността на независимите държави, с цел укрепване на многостранен диалог в политическата, търговско-икономическата и хуманитарната области, както и в сектора за сигурност и за противодействие на новите предизвикателства и заплахи;

4.5. разширяване на многостранния диалог и сътрудничество в региона на Централна Азия, чието значение в евразийските и глобалните процеси непрекъснато се увеличава. Укрепване на съществуващите формати на взаимодействие между държавите от Централна Азия с външни партньори;

4.6. поддържане на стабилността и разширяване на сътрудничеството в Каспийския регион на базата на Конвенцията за правния статут на Каспийско море, както и с оглед дългосрочните интереси на Казахстан в областта на енергетиката, транспорта, опазването на околната среда и сигурността;

4.7. засилване взаимноизгодните връзки с водещи европейски държави извън ЕС. Продължаване курса на разширяване на сътрудничеството с многостранните организации в областта на политиката за сигурност в Европа и Евразия – Организацията на Договора за колективна сигурност, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа, Организацията на Северноатлантическия договор и други институции;

4.8. укрепване на отношенията със страните от Източна, Югоизточна и Южна Азия, Средния и Близкия изток, Северна Африка. Активно участие в дейността на международните организации в Азиатския регион, включително и на Шанхайската организация за сътрудничество, СВМДА, Организацията за ислямско сътрудничество, Съвета за сътрудничество между тюркско-говорящите държави, Организацията за икономическо сътрудничество, междурегионалния диалог „Форум Азия – Европа". Разширяване на връзките с регионалните организации, в които Казахстан не участва – Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, Лигата на арабските държави, Съвета за сътрудничество между държавите от Персийския залив и други структури;

4.9. развитие на сътрудничеството със страните от Северна и Южна Америка, Карибите и Африка, както и с регионалните организации с тяхно участие, с цел по-пълно ангажиране на потенциала на политическото и търговско-икономическото сътрудничество;

4.10. укрепване на взаимодействието с международни и регионални икономически и финансови организации – Организация за икономическо сътрудничество и развитие, Международния валутен фонд, Групата на Световната Банка, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции, Европейската банка за възстановяване и развитие, Азиатската банка за развитие, Евразийската банка за развитие, Европейската инвестиционна банка, Ислямската банка за развитие и други институти.

Инструменти за реализация на външната политика

В съответствие с Конституцията на Република Казахстан президентът определя основните области на външната политика на страната и представлява Казахстан в международните отношения.

В съответствие с Конституционния закон на Република Казахстан „За първия президент на Република Казахстан – Елбаси“, по силата на неговата историческа мисия, има доживотно право да се обръща към народа на Казахстан, държавните органи и длъжностните лица с инициативи по основни въпроси на външната политика.

Парламентът, като върховен представителен орган, в рамките на конституционните си правомощия извършва законодателна работа по ратификация, денонсиране на международни договори.

Министерството на външните работи (по – нататък- МВнР), което е упълномощен орган в областта на външната политика, осъществява разработването на основните насоки на външната политика и изпълнението на международните инициативи на държавата, както и представя подходящи предложения на президента и правителството, осъществява координация на дейността на централните изпълнителни органи в отношенията с чужди държави, междудържавни обединения и международни организации.

Правителството, което оглавява системата на изпълнителните органи, осигурява развитието на отношенията с чужди държави, международни и регионални организации, разработва мерки за реализиране на външноикономическата политика, финансиране на външнополитическите дейности.

Държавните органи редовно, в рамките на своята компетентност и с координиращата роля на МВнР, извършват работа по изпълнението на международните договори и задължения на страната, изработват тактически подходи и конкретни предложения в областта на външната политика. Приемането от държавните органи на решения от вътрешен характер, потенциално способни да имат външнополитически последици, задължително се съгласува с МВнР.

Ключов компонент на единната система на дипломатическата служба, ръководена от МВнР, са задграничните представителства на Република Казахстан. Тяхната дейност е насочена към защитата и лансиране на националните интереси на Казахстан, неговите граждани и юридически лица в страните на акредитация, междудържавните обединения или международните организации.

Междуправителствените комисии (комитети, съвети, форуми) за търговско-икономическо сътрудничество с чужди страни са основен инструмент за лансиране на интересите на Казахстан, взаимодействието между бизнеса и държавата, решаването съвместно с чуждестранни партньори на задачи, представляващи взаимен интерес.

Разработват се програми и планове за изпълнение на споразумения и задължения, произтичащи от международни договори и решения на междуправителствени комисии (комитети, съвети, форуми).

С цел реализиране на конкретни приоритети в областта на външната политика и икономиката се създават междуведомствени комисии и работни групи.

Общественият съвет по въпросите на дейността на МВнР осигурява взаимодействие с гражданското общество, информиране на обществеността и провеждане на обществена експертиза.

Глава 6. Етапи на изпълнение и очаквани резултати

За да се увеличи предсказуемостта на доктриналните основи на външната политика на Казахстан, валидността на концепцията е увеличена до 10 години. Плановете за изпълнение на концепцията са одобрени с постановление на правителството на Република Казахстан и се актуализират на всеки две години.

Прилагането на концепцията ще способства за:

1) укрепване на държавната независимост на Република Казахстан, нейния международен авторитет в хода на стратегията за външнополитическата приемственост;

2) укрепване на националната, регионалната и глобалната сигурност;

3) формиране на благоприятна външна среда, укрепване на приятелски, равноправни и взаимноизгодни политически и икономически отношения на Казахстан с всички заинтересовани страни в това държави и международни организации;

4) постигане на по-високо ниво на интеграция на Казахстан в международната общност и световните икономически връзки, включително чрез диверсификация и цифровизация на националната икономика;

5) засилване на международното сътрудничество в културно-хуманитарните, научно-образователните и свързаните с тях области;

6) засилване на защитата на личните и семейните интереси на гражданите, бизнес интересите на физически и юридически лица от Република Казахстан в чужбина;

7) повишаване на осведомеността на широката общественост на Казахстан и чужди страни относно дългосрочните приоритети, практически стъпки и конкретни резултати от външната политика на държавата;

8) в резултат на това – държавата, националният бизнес и народът на Казахстан да има конкретни ползи от външнополитическата дейност.

Глава 7. Списък на нормативните актове, чрез които ще се реализира концепцията

1. Конституционен закон на Република Казахстан от 20 юли 2000 г. „За първия президент на Република Казахстан – Елбаси“.
2. Закон на Република Казахстан от 7 март 2002 г.

„За дипломатическата служба на Република Казахстан“

3. Закон на Република Казахстан от 30 май 2005 г. „За международните договори на Република Казахстан“.
4. Закон на Република Казахстан от 6 януари 2012 г. „За националната сигурност на Република Казахстан“.