Великият Акин: 175-годишнината на Жамбъл Жабаев
Жамбъл Жабаев (28 февруари 1846 – 22 юни 1945 г.) – казахски народен и съветския акын-импровизатор, сказитель.
Биография
Изключителен поет-импровизатор казахского народ, сказитель Жамбыл Жабаев е роден на 16 (28) февруари 1846 г., в подножието на планината Жамбыл на водите на река Шу (сега Мойынкумский район Жамбылской областта на Казахстан). Новороденото е кръстено Жамбъл, по името на едноименната планина, където се намира керван от казахски номади, с които родителите му избягали от преследването на кокандските поробители. Ето как този факт е описан в републиканския вестник "Казахстанска правда": "...великият Жамбил получава името си от името на планината, в която според легендата е роден, когато Аул Истбая се спасява от набезите на враговете. Затова баща му Жабай му дал името на планината. Може би предусещайки Великата съдба на сина " 1.
Бащата на Жабай произхожда от подрод екей от рода шапраща, част от по-възрастния Жуз. Акей е син на шапраща, а ако броим от главата на рода (шапраща), Жамбил му се пада единадесето потомство. Екей е малочисленный и беден подрод, в същото време от неговата среда излезе доста известни батыров, като Сураншы, Саурык, Карасай. Жабай, внук на Байтобета, син на Истибая, е наречен на името на един от тези батыров, за който са подредени дастаны, съответно, също е бил човек на богатите, но имаше трима синове: Тайти, Куман, Жамбыл. В автобиографичното си произведение "Моят живот" поетът казва:
"Байғара, Жамбил, Ханда Мьонг туаппин,
Жамбыл деп қойлыпа атим сонан ..."
"В нощта в подножието на планината Жамбыла,
Свивайки бучка в снежната дупка,
Майко моя, робски живот на клен,
В стенания и мъки ме роди.
Мълчаливо се събра гладен аул,
Казахите ми дадоха името Жамбил...".
Възможно е ороним Жамба да е съкратено от Жамбили, което в древния тюрко-монголски език означава "крепост", "укрепване".
Семейството Жамбила живее в Жетисуския край (сега Алматинска област). Момчето растеше сред степите, очаровано от мрачните тананици на домбра. В началото слушаше как другите играят, а след това се сприятели с самия инструмент. Както подобава на всички поети-импровизатори, Жамбил рано се увлече по поезията. Музиката и песента властно извикаха Жамбила от дома до свободните пространства на степите. Противно на родителската воля, младежът реши да стане певец.
В автобиографичното си произведение самият поет посочва, че започва това очарование от десет години, когато се смесва с игрите на пас на агнета, яздейки на воля:
"Той жаста ойнап журдім бала болып,
Өлеңге бөлдім көңіл алаң болып.
Райиттап тана мініп, қози баттим...".
В неговия род не са известни акыны или музиканти, но неговия чичо – брат на баща слыл доста известен домбристом, и по линия на роднини на майка му Улданы (түп нағашы) бил известен със своята игра на кобызе Канадан. Затова Улдан първа от семейството подкрепи детското увлечение на сина си към изкуството на словото... " 2.
Много от песните му така и не са стигнали до нас, сочиненные в ранна възраст и по-така, но явно му стихове още тогава предизвиква положителни отзиви аульчан, защото, както самият той пее в автобиографическом произведение, още тогава той е наречен "поет-момче", "добър акыном". Анализът на малкото стихове, които са достигнали до нас, показва, че в първите му песни се забелязват само природният дар и спонтанното умение да се подчертае основното, същественото в житейския феномен. Така стана, например, типичен образ на моллите в песента "Шағым" ("Оплакването"), относимый до началото на шейсетте години, където хвърлят "типичните черти на своя учител-моллите с прутом в ръцете си, сгорбленного, в хавлия, бяла чалме, жлъчния и глупави".
Жамбил израства като любознателно и проницателно момче. По-късно той често си спомня как се учи от молла: "съвестта ми казва, че не разбирам нищо от това молла. Той не можеше да обясни добре дори арабската азбука... колко ми се иска да имах някой, който наистина да се учи като дете!» 3. Когато момчето навърши четиринадесет години, той се осмели да направи смел акт – дойде при баща си с домбра и поиска благословията му:
Какъв е този урок?
Думата не отива на сърцето.
Училище горчиво сбогом!
В съня ми се появи песен.,
Свари сърцето си с песен!
Баща ми, към молла насила
Не ме карай да ходя") 4.
"Шейсетте години на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ век – това е време, когато Жамбылу навърши 14-15 години и за този период като началото на сериозни занимания акынством, казва сам поетът: "В продължение на петнадесет години взех в ръка домбру, стана вещ иноходцем в света на поезията, а в шестнадесет излезе извън aulla, в бъдеще вече смело говорил пред публика". Тези думи свидетелстват, че Жамбил на 14-15 години – а не на 52-годишна възраст, както се посочва в някои източници – започва сериозно да се занимава с изкуството на словото, т.е. става пътуващ професионален поет.
Ако до това време Жамбыл предимно пее под съпровод в стил толгау (назидание, мислите си за речитативе), а след това от 15 години той се появява бегла желание да пее импровизация, това желание го води до известния акыну в редици Суюнбаю, славата на когото гремела в степите Жетысу. Той е потомствен Акин-разказвач (Дядо Suunbaya Kusep също е известен със своето изкуство на словото).
Казват, че поетичният тотем на Суунбай бил червеният тигър: в съня си бъдещият поет го видял и обикалял около Луната домбра, а на сутринта му се явил митичният пророк Кизир и изрекъл думата "стихове". Веднага "пойните птици на булбул надвиснаха над Суюнбай". Изглежда, при посещение на Жамбылом Суюнбая тази история толкова силно подействовала поетично съзнание на младия акына, че в бъдеще подобно се случва и с него в съня си, но все пак Жамбыл до края на живота си незабелязано Суюнбая, наричайки го "пір", това е идол, ръководител и образец за своите песни. Когато младият Жамбил завърши да пее, Суюнбай го благослови, като му каза, че е време да напише своите неща.
Това беше пътуване към големия живот, към живота на изкуството, към импровизациите. «...От детските си години той се научил да свири на домбре, придружавайки играта с пеене и от 14-годишна възраст напуснал бедното номадско семейство, като станал ученик на стария Акин Сюнбай. Сюнбай го научи: "големият Акин трябва да има своя глас. Да измериш земята със своя аршин. Всяка твоя дума трябва да бие като кама " 5. И младият Жамбъл е запомнил тези думи през целия си дълъг живот. Той учи майсторството на Сюнбай, той става певец на трудовия Казахски народ. "Песните ми се носеха по всички степи. Никога не съм прекъсвал връзки с народа и народът ме обичаше", спомни си Жамбил.
"От деветнадесети век ролята на Акин се увеличава, обхватът на функциите се разширява, поезията им става обществено значима. Поетичен импровизация се превърна в професия, и акыны сега са се превърнали се вози в аулам, благодарение на които познавали живота по-дълбоко и по-широко, придобиват познания по история и култура на тези горе, които са посетили, често се обучаваха на арабската грамотност и приобщались на класическата поезия на Изтока. Всичко това позволи на акынам да погледнем в обществото и на устройството си с други очи, выдвинуться на преден план духовния живот казахского на обществото и да стане говорител на неговите социални интереси, стремежи и очаквания", отбелязва известен учен, академик RK NAS, д-р на филологическите науки С. Каскабасов 6.
Творческа дейност Жамбыла засилиха в последната третина на ХІХ век, когато Семиречье и Южен Казахстан напълно бяха прикрепени към Русия, и в резултат на реформи 1867-1868 години в Казахстан са били въведени руски система за административно-териториално управление, които окончателно са унищожени вековни начина на живот на казахов. Нови порядки във отглеждани недоверие между хората, угодничество пред шефовете си, клеветничество и сутяжничество, т.е. всички тези пороци, които възникват при публично-чиновничьем управлението. «... всичко това не можеше да не постави отпечатък върху творчеството на Жамбил. Не само един, а много акыны-импровизаторы, както и представители на писмен вид литература, по силата на своя талант и поетично майсторство изрази интереси казахского на хората, подложени на жестока критика на всички отрицателни явления в обществения и семейния живот, се подиграва лицемерие избрани по указке царска администрация областни началниците, вземаха под обстрела на човешките пороци" 7.
Ранния период на творчеството на Жамбыла посочват кратки стихове, обличающие човешки пороци като алчност, спесивость, подкуп, сутяжничество, леност ("Про Манкэ", "Мамбету", "Шалтабаю", "Към Кали", "Сяту" и други), както и приказки в песни като "Хан и акын", "Приказка за лентяе" и др Ходи активен процес на обогатяване на репертоара, творческо усвояване на народна поетична традиция, което неминуемо е довело го до един от върховете в творчеството на поета – поетични състезания.
Първо го айтысы са във формата на малки словесни перепалок, например, с киргизки момиче Сайкал, Бактыбаем, дъщеря на Болека, както и Айкумисом, Майкотом, наречени қайым айтыс, или түре айтыс, но по-нататък започнаха да растат в по-обемна и в смысловом отношение, отрупани с спортове – сүре айтыс или желілі айтыс.
Първото му голямо поетично състезание във формата сүре айтис се състоя през 1881 г.с известния в южния регион на страната поет-импровизатор Кулмамбет, наречен Құlanayaқ (букв.: Куланоног, образно: искрящ, бърз като състезателен кон). Всъщност, по това време Кулмамбет е известен с това, че побеждава девет Акин подред. И този незнающий поражението на капитана, разбира се, на първо място с презрение, пренебрежение гледаше на своя тридцатипятилетнего, но все още е сравнително малко известни съперник, в къщата, където шефът му Кудайберген созывал голям пикник за всеки повод. И Жамбила беше доведена там по настояване на Кулмамбет, който със сигурност искаше да се бие с надежда Акин и да го разбие на голо.
По закона на жанра, ги айтыс течеше по приетия клише – на восхвалениях своите раждането, славословиях на известни личности (Кульмамбет произлиза от племето дулат), с выискиванием недостатъци, по време на която съперникът не пропусна да се унижават един друг, дори и чрез посочване на физически недостатъци – Кульмамбет се подиграваха съперник, че природата излъгани Жамбыла красота, това от своя страна пошегува, че той плещив. Дулат кичился си богатство пред бедните шапырашты, но тук Жамбыл бързо грабна този момент и искрометно обсада, което показва, че щастието не е в богатството, а в дела, по-специално на такива личности като Сураншы и Саурык, които обессмертили техните имена ратными подвизи в полето на боя. В края на Айтос журито намери аргументите на Жамбил по-значими и доказателствени.
Веднага след това състезание в Sevemyrechya и в южната степ говори за Жамбил като надарен Акин. По същото време, през 1885 г., известният богаташ Ногайбай го поканил в град Алмати, на празника на волостния владетел Кожамберда от подрода кърбай. Жамбил пристигна по обяд, празникът вече започна, или по-скоро хората седяха зад Дастархан. Жамбил влезе в къщата, държейки домбра пред себе си, за да заеме песента на уважавани хора, степни началници, както поиска Ногайбай. Тук седеше друг акын – Сарбас от подрода Каскарау, също от племето Дулат, очевидно вече са подготвени да се състезават, а Жамбыл е хванат неподготвен.
Той обаче не е изненадан, освен Сарбас, започвайки разговор с родословие, а сам влезе в силна страна на своя съперник – Жамбыл отново хванете на неговата възхвала на един вид, лице започна от свети майки Домалака и легендарен дядо Жарыкшака, с познаване на нещата, умело разкрива тази плетеница, в дълбините на който са скрити доста спорни моменти. В отговор пак на втора, традиционна част, където отново се сравнява стоки с едно, бедността друг вид, Жамбыл прилага същия метод, като това е с Кульмамбетом, но този път се посочва, че шапраштинцы Сураншы и Саурык зашищали също и чест дулатовцев, след като самите дулатовцы в лицето на батыра Сыпатай и би Тойшыбека увернулись от своите съграждани в часове на тест, когато те са попаднали в плен на кокандцев, освен това последният се оказа в лагера на противника. В края на града се изсипаха обвинителни думи, планинските потомци се отклониха от този срамен факт. Твърдата сугестия в основата на народната концепция, считана за предателство в лицето, все пак постигна целта – събралите се намериха Жамбила априори победител.
Песента в степите е известна като голяма сила и затова славата на младия Акин постепенно нараства. Жамбил се срещна в дуели с известни акинами Шоже, Балуан Шолак, Шашубай, приятел с таланти като Асет. Името му е известно и в съседния Киргизстан. «..Киргизките поети Калик Акиев, Алимкул, кенет Муншалък го взеха в дома си и дойдоха да го посетят. Когато известният киргизки поет Токтагул Сатилганов избягал от сибирската изгнание, той дошъл при Жамбил и той му посветил великолепни стихове " 8.
Седем години по-късно Жамбил се пробва със силите на Досмагамбет, сега от рода жалайър. Този път последният е поканен в aitys от самия shapırashtinz, което показва нарастващата му слава. Досмагамбет нападнати него, кичась богатство Семиречья опонент парировал му по същия клишета – защо твоето богатство, ако рода ти не е дал такива синове като ги Карасай на margarit, след като е толкова е толкова богат край се занимава с това унизително за степняка угнетател – улова на риба в река Или.
Като цяло този айтыс, в който е признат за победител отново Жамбыл, както и последващото – също краища, – сравнение на силите в 1902 г. с широко известен аркинским поет-певец Шашубаем показа колко е нараснал като цяло Жамбыл по отношение на покритието на тези, география и по отношение на поетичен език.
По същество тук Жамбил създава нови форми на aitys, които надхвърлят традиционните състезания, с покритие от исторически подвизи, епохалната истина на живота. По същество, в своите айтиси поетът направи значителна стъпка от епичната традиция към традицията на реализма и тези поетични състезания станаха началото на възпяването на историческите фигури в творчеството на Жамбил. Това, което се казва, е особено вярно за неговия Дастан "Suranshy batyr", чиито контури за първи път бяха очертани в aitys със Sarbas.
Синкретичният характер на поетичното амплоа на степните Барди предполага техните изпълнения едновременно като представители на акинската традиция и като жирши-разказвачи. По същество приказките-толуау и героичният епос им помагат да участват в айтисах, в поетичните състезания те полагат основите на бъдещите дъстани, усъвършенстват бъдещите приказки.
Например, същият Кусеп, дядо Суюнбая, първият сгънат отделен дастанът за славните деяния Утеген батыра от Дулат, внука си Суюнбая Аронулы (1815-1898 година.) сказывал Сураншы и Саурык батыров, в семейството на които участва самият той. По-късно Жамбил, разчитайки на тези основи, творчески ги развива, обогатява и създава свои собствени варианти, които, за разлика от изводите, са достигнали до нас. Но до тях своебразной подготовката служи такива шедьоври тюркоязычного и казахского сказительства, като епос "Кор-ъгли", "Мунлык-Зарлык", "Кыз-Жибек", "Ерназар-Бекет", "Манас", "Тотының тоқсан тарауы", "Ер Тостик", "Шора" и т.н. Известно е, че Жамбил има в репертоара си версия на легендарния "Шахнам" 9.
Впечатлява това наследство със своята разножанровост - тук и героичен епос, ЛиРо-епос, Източен дастан. По своя обем някои от тях надвишават 40-50 хиляди реда и ако ги съберете заедно, се оказва, че Жамбилът е запазил около един милион реда в паметта си! Много от тях така и не са записани.
Казват, че по едно време той е разказвал "Кор ъгли" в продължение на петнадесет дни, а това, което имаме днес, е всичко това-само 2255 реда. Известно е, че в казахската земя има тридесет и три варианта на тази перла на древнотюркския разказ, особено в района на река Сирдаря. Възможно е Жамбил да е успял да се запознае с един от тези инварианти на Дастан по време на пътуванията си в южната част на Казахстан. Днес автентично установено, че акын в рамките на 1867-1875 години многократно посещава Аулие-Ату, регион южен Казахстан, където се срещна с изявени акынами, сказителями тези места Кулуншаком, Майлыкожой, Нуралы и др
Приблизително в този период той заедно с акыном Кульмамбетом пътува в кыргызские аилы, по време на пътуването заучивает при голям ценител на епична наследство Кульмамбета легендата за "Кор-ъгли султан", и успява да запомни само на няколко секции на този огромен дастан. Има сведения, че през 1891 г.Той е на тризна в чест на известната личност Саръбай от Кастек като Геролд – певец-глашатай (жарш). През този период от живота си тридесетгодишният Жамбил беше в разцвета на силите си – физически и творчески. Според очевидци Акин е човек с плътна физика, Много прост в отношенията, винаги жив в движения и изражения на лицето.
Ето как го описва Тайър Жароков при първата им среща през лятото на 1928 година. Бъдещият поет пътувал до Алма Ата, за да учи в Арба, по пътя спрял на почивка в село Каракастек. В една от юртите се състезаваха местни акини. По времето, когато пътниците погледнаха в юртата, един от старите хора пееше на домбре. - Беше много подвижен, жив старец. Среден на ръст, широк, със светла усмивка, искрящ поглед, той особено се намира на присъстващите-рисува Тайър Жароков. - В кибитката имаше весело оживление. И той, плъзгайки се от челото към тила на килимчето, вдъхновено импровизира. "Живей дълго, Жамбил! Още, Жаке, още!"- виковете на одобрение и искания да продължат. Това беше първата ми среща с Жамбъл ... " 10, стр. 111.
Има мнение, че певецът няма нищо против да се грижи за младите жени, но тези и други качества (непринудена откритост, жизненост, хумор) само добавят човечност към образа на Жамбила, близост до обикновените хора, подчертават неговата народност. Понякога зад тях се криеха трудни моменти от живота му. Както подобава на всеки млад човек, Жамбыл в младежките си години се влюбих в едно момиче на име Сара, дъщеря на Бибека (Бейбака), Сара също е акыном, с нея многократно состязался на айтысах самият Жамбыл, и тази история е приключила взаимно със симпатиите на младите.
Но скоро баща й даде Сара да се омъжи за сина на бай, който й забрани не само да пее, но дори да се появява някъде на публично място. Очевидно забраната е била нарушена и ревнивият съпруг е убил Сара. Тази мрачна трагедия се случи в района на Шуй през 80-те години на деветнадесети век и през целия си живот развълнува Жамбил. Дори да е дълбоко стареца, през 1937 г., по време на дълго пътуване до Грузия в купе на вагона поет често взе в ръце домбру и с голям духовен топлина, със сълзи в очите пее сочиненную Сара лиричен песента "Аюгай" 11, с. 117.
Жамбил е женен три пъти. От първите две съпруги, които се оттеглиха рано в друг свят, в ръцете му останаха шестима синове и две дъщери. От третата съпруга се раждат четири сина, най – големият се казва Алгадай, а останалите-Токули, Таубай и Куаниш.
През 1913 г. царска Русия празнува тристагодишнината на династията Романови. Жамбил вече беше в напреднала възраст и болестта го прикова към леглото. Рядко излизаше при хората. Местните власти събраха Акин в верния (сега Алмати), за да прославят "царя-баща". Поканиха и Жамбила на това официално събиране на певци.
Въпреки това, докато други пееха Николай II и неговото родословие, Жамбил пееше за героите на казахския народ, за батирите, борещи се за народната истина и свобода, за Саурик и Суранши. И тогава старият певец беше изгонен от града, но от гнева на окръжния началник, любовта на хората го покри. Така че във всеки случай, представени от съветските автори, според тях, поетът все още не е избягал от затвора три години по-късно, през 1916 г., по време на мобилизацията на казахите за задни работи 12.
Съпротивата се превърна в широко народно въстание и Седемречие, което се превърна в един от огнищата на Народното възмущение. Събития грозни 1916 г. накратко, отразени в творчеството на Жамбыла, най-вече в тези си стихове като "Зілді бұйрық" ("Линкълн окрик поръчка"), "Патша әмірі тарылды" ("Втиснул в плен на своите заповед от царя"). Отлежало акын в своите дълги раздумьях не вижда изход от ситуация, той терзается в съмненията ви, в унисон народното настроение това време, по свой начин се опитва да разплете плетеница от: напуснат, оставяйки родната земя; да се борим до край; да се подчините на съдбата.
Анализирайки това състояние, изследователят е. Исмаилов вярва, че Акин в този период от творчеството си търси истината за живота. Въпреки това, апокалипсисът, който се извършва около и пролятата кръв не даде на възрастния Акин да се издигне до обективната истина. В търсене на истината той все още се връща в героичното минало на Своя народ, намирайки утеха и идеал в онази епоха 13, стр.84.
На тази вълна, на гребена на творческите преживявания за намиране на житейската истина, Жамбил се срещна с най – мощните социални катаклизми на ХХ век-двете революции от 1917 година. Той е на година под Абая, една година по-възрастните друг основен казахского поет – Шангерея Букеева, но след като преживял и двете, стана пълноправен свидетел на два века и най-значимите постижения на тази сложна историческа епоха.
Като взе остарявам акын, син на батрака тези революции, историята мълчи, знаете, че един факт хвърля в тази посока на живота му малко светлина: да го аульчанин Мухамеди Канкылбаев разказва, как той е станал неволен свидетел на срещата акына с червен комисар Ад Фурмановым г. в Прав: "Това беше през летен ден. Жаке слезе от задника си и с домбра се качи в щаба на Фурманов. Бях в двора. След няколко минути чух звука на домбра и гласа на Жак. Когато излезе, цялото му лице блестеше с радост и вдъхновение. Беше очевидно, че Жак остана много доволен от срещата " 14, стр.105.
Очевидно това е случаят, когато през 1920 г.Жамбыл заедно с група Акин-разказвачи е призован в верен за запис на техните произведения. От думите на Жамбил записва приказките "Утеген-Батир"и" Суранши-Батир". И през 1927 г.Той пише поемата "тичане на времето". През същата година, според някои сведения, той участва в прехвърлянето на баските пасища и пасища (през тези години 1 милион 360 хиляди хектара косене и почти толкова обработваема земя премина в собственост на казахски бедни). Получените по този повод в народното събрание в селото Узын-Агач, Жамбыл говори за това, кой е по-забележително акыном: Бухар, Суюнбай, Шортанбай или той, защото той вече съм виждал в живота си, отколкото те, – виждал два живота: "зар " заман"," ера скорбья и сегашната щастлив живот.
"За какво пееше Жамбил? - пише Тайър Жароков, спомняйки си заветния летен ден на 1928 г., когато за първи път видял пеещия в юрта Джамбил. - Той пееше за щастливия живот на казахския народ под слънцето на октомври. Жалко, че не запомних думите на песента!.."15, стр. 131. Но едва ли може да е нещо запомни, защото ние знаем как лихолетьем се превръща тези години за простия народ – насилствено колективизацията, раскулачивание, когато зажиточную част от Семиречья преселени в Западен Казахстан, а на тяхно място депортирани баев от Уральска. Веднъж се случи, че единствената крава на Жамбила беше отнета от местните власти, макар и незаконно, както доказва възрастният певец 16.
През 1936 година девяностолетний Жамбыл буквално в един ден стана известен в цялата страна, благодарение на публикуване във вестник "Правда", в броя си от 7 май, големия си толгау (мислите си в речитативе) "Моята Родина" ("Туған елім"), в което той накратко разказа за две от епохата на живот казахов, даде картина на съвременната щастлив живот. От този ден Жамбил става глашатай на новия, социалистически строй, нещо като "сталински Менестрел".
Литературните секретари на два езика бяха прикрепени, за да помогнат при записването на нови импровизации на Акин, както и стари произведения от собствените уста на Жамбил, за да помогнат при записването на нови импровизации на Акин. След записа те спешно се превеждат на руски език и се публикуват във вестниците на два езика ден след ден. По този начин, Жамбил Жабаев буквално за една година получи всесъюзно признание.
В творчеството му се появяват нови теми – "химн на октомври", "в мавзолея на Ленин" (1936), "Ленин и Сталин" (1936). В неговите песни може да се отговори на почти всички герои на съветската върховете на властта, той приложени им черти епични герои, на легендарните герои – "Аксакалу Калинину" (М. В. Григор – тогавашният номинална ръководител на Върховния Съвет), "Песен за батыре Ежове" (тогавашният ръководител на комисариата по вътрешните работи), "Нашият Киров" (Киров – голям болшевишката работник, сътрудник на Сталин).
През пролетта на 1936 г.Жамбил участва в декадата на казахското изкуство в Москва. След това той още два пъти посещава столицата на страната, а през 1937 г. в състава на непал делегация посети Грузия, участва в честването на 750-годишнината от поемата на класика на грузинската литература Шота Руставели "Витяз в тигрова кожа". Една след друга следват наградите: орден на трудовото Червено знаме (1936), Орден на Ленин (1938), орден "Почетен Знак" (1939). От 1938 г.е депутат във Върховния съвет на Казахската ССР, член на Съюза на писателите на Казахстан.
По това време в развитието на поетичното изкуство има нов огромен възход, ново обновление. По това време той композира над 140 песни, сред които Големи стихотворения като "моята Родина", "Моят живот" и др. Ето линиите, казани от великия Казахски Акин в автобиографичната поема " Моят живот (1936)", които не са загубили своята актуалност и в наше време:
"Вълшебната ми младост се завърна.
Заобиколен съм от семейство.:
С мен в богатството на кастекските долини
Любими братя-узбек и грузинец,
Татарин и руски, башкир и киргиз,
За тях моята юрта, за тях Моят кумис.
За тях моята песен и сърца Здравейте,
И приятелството е свято за хиляда години!».
През пролетта на 1941 г.му е присъдена държавна (Сталинска) награда на СССР втора степен за общоизвестни поетични произведения. Стиховете му наистина са широко разпространени като са публикувани на два езика, отделни книги: "өleң-zhirlar" ("стихове", 1937), " стихове. Поемата" (1938), "Суранши-margarit" (1939, 1940), "Пътуване към Кавказ" (1938), "Произведения на Жамбыла" (т.е. І, 1940), "Иван тонды на margarit" ("Margarit, облечен в броня", 1940). Освен това, Жамбыл на страниците на периодичния печат ярко откликался на всички значителни събития в живота на страната: непрекъснати полети, откриване на нови училища, стогодишнината от деня на смъртта на Пушкин, на конгрес на добитъка и т.н.
В продължение на десет години той създава творби, пропити съветски патриотизъм и емоция на комунистическите идеи като "Въоръжен народ", "Химн на Октомври", "Lullaby" песен", "Кляча и кон", "Песен за братство на народите", цикъл от песни за сталин Конституцията ("Право на щастие", "Аз на fsb на Сталин", "Слуга на народа" и др). През 1937 г. (според някои мнения, под името Жамбыла, излезе ода Николай Ежову – "Песен за батыре Ежове", другият вариант е – "Нарком Ежов", в превод на К Алтайски. Песен М. Шафранников е поставен на музиката, но е по-известен под формата на стихотворение, тъй като скоро таралеж е отстранен от всички постове, осъден и застрелян. Неговите песни искрено прославят живота в страната, стават част от новия живот на казахския аул, според образа на източния мъдрец-аксакал, който приветства новия строй и неговите хора, според лекала на властите.
През 1941 г., когато започва Великата отечествена война, Жамбил е на 95 години. Въпреки възрастта си, певицата реагира ярко на призива " Въоръжете се, поет, защото песента е оръжие!"и сгънат на няколко патриотични песни, обаждащи се на съветските хора героичната борба и великата победа, които са влезли в отделни сборници: "Майдан жыры", ("Песен на война", 1942), "Алынбас қамал" ("Непревземаема крепост", 1943), "Песни от военните години" (1944), "Қамал бұзған қаһарман" ("Герой, взявший крепост", 1945).
Широка известност получиха песните му-повече от четиридесет от тях - "в часа, когато Сталин призовава"," заповед на Родината"," поема на любов и гняв"," Москва "("Москваға"), " Ленинград, деца мои!"("Ленинградтық өрендерім!»). Писателят в. Вишневски, поетът а. Прокофиев и други акули на перото отбелязаха мощната сила на толгау "Ленинград, деца мои!", което вдъхнови жителите на обсадения Ленинград. Това бащино послание към ленинградците е било разлепено като плакати в най-тежките блокадни дни.
Ето какво пише в спомените си т. Жароков-известен казахски поет, който по това време работи като литературен секретар на Жамбила за историята на създаването на тази песен: "...Сложно беше създаването на "Ленинград, деца мои". Жамбил през тежката зима на 1942 г., когато Т. Жароков и Тарловски пристигнали в Аулата му, бил натъжен от липсата на писма от Алгадай. Първо, той накратко беше информиран от военните доклади-Жамбил обичаше такава точна история без украса. Той се интересува от темата. После си спомнихме за Алгадай.
Тук Акин не издържа и силно поругава фашистите, сякаш са пред него. Виждаше се, че творческото въображение е събудено. Когато пиеха чай, Тайър взе домбра в ръцете си и се опита да импровизира песен за Ленинград. - Да, познаваш града, живял си там-отбеляза Жамбил, прекъсвайки го. Поглеждайки Акин, Жароков осъзна, че иска да пее: "веднага му предадох домбра и песента се изля. Моливът и бележникът ми бяха готови. Жамбил, както обикновено в такива случаи, поиска да му прочете написаното, каза: "не Така", отново пя и поиска да прочете, отново коригира. След това, по прясна следа, Тарловски направи превод и песента "Ленинград, деца мои" на сутринта беше изпратена в Москва " 18, 115. За тези заслуги Жамбила е награден с медал " за доблестен труд във Великата отечествена война 1941– 1945 г."
През 1942 г.най – големият син на Акин-Алгадай Жамбилов (1900 г. р., името Алгадай означава приблизително турски "яничар") е призован в действащата армия. Служи като картечар на 19-кавалерийски полк, безследно изчезнал. Едва след известно време родителите получиха новината, че синът им е паднал от смъртта на смелите под Сталинград. През годините, а именно в средата на 1950-те години млади следопыты на местното училище разбра, че Алгадай умира на 25 февруари 1943 г., в боевете за освобождението на станция Синельниково Днепропетровск региона на Украйна, в състава на 35-та артилерийска дивизия. Сред загиналите, освен него, имаше още 67 Казахски кавалеристи, а сабята, която Жамбил подаде на сина си, го изпрати на фронта, помогна да се идентифицират останките на Алгадай. През 2005 г.заслужил деец на РК, скулпторът Б. Абишев изработва паметник на Алгадай Жамбилов, който е разположен в мемориалния комплекс на град Синелниково в Днепропетровска област. Жамбил преживя тежко тази загуба-скръбната вест за смъртта на сина му подкопава здравето на 96 – годишния певец (а преди това липсва друг син на фронта-Iztleu). Той пише стихотворението "Алададай туралы әрбір о" (букв. "Всяка мисъл е моя за Алгадай"), в действителност това е жоқтау на смъртта на любимия си син-стара песен-плач.
Акын умира на 22 юни 1945 г., преди те да достигнат своя век осем месеца, в собствената си просторна къща от дванадесет стаи, специално построена за него в 1938 година, в навечерието на честването на 75-годишнината на творчеството. Според волята на Акин, той е погребан близо до къщата си, заобиколен от ябълкова градина. През 1946 г.в навечерието на 100-годишнината на поета тук е построен мавзолей (архитект I. Belotserkovsky, скици на народния художник на Казахстан а. Kasteeva). През 1946 г., до стогодишнината на поета, в къщата, където той е живял последните си години, бе открита литературно-паметник музей, превърнал се в момента забележителност и гордост не само Алматинской област, но и в цялата република.
Трябва да се отбележи, че на входа на мемориалния комплекс посетителите са посрещнати от две пирамидални дървета-байтерек, мълчаливи свидетели на отминалата епоха, между другото, връстници на къщата, засадени през 1938 година. И в непосредствена близост се намира гараж, където на оглед на посетителите изложени личен автомобил Жамбыл "М-1", дарен акину в живота си, между другото, колата е все още в движение 19.
Жамбил е свидетел на две епохи и много социални катаклизми, човек с рядка съдба. Може би историята не знае аналог: той стана световно известен на 90 години и прекара още 10 години в бърз творчески полет. Много народи по света са имали поети-създатели на автентични шедьоври на световния Фолклор. Един от тях е с право остава Жамбыл Жабаев, известен извън родината е като на Диана Джабаев, – казахски виртуоз поетични импровизации, ненадминат майстор на текста и едновременно с остра журналистиката.
Постижения
Жамбил заема почетно място в историята на Казахстан, оставил зад себе си много ценно творческо наследство. Неговото творчество стана достояние не само на националната, но и на световната литература. «...Творчеството акына, неистощимое по своята поетично и социално многоаспектността, е предизвиквало възхищение не само в родината си, но и далеч извън нея", – се казва в предговора на книгата "Джамул Джабаев. Любими", издадена от издателство CPI "Руски рядкост", която запознава читателите с литературното наследство на древните и съвременни поети и мислители на 20.
Като човек на своето време поетът искрено го възпява. Песните на Жамбил станаха част от новия живот на казахския аул. В годината на 75-годишнината от творческата си дейност, народният поет получи поздравителни телеграми от много водещи фигури в света. Така, виден френски писател, носител на Нобелова награда Rv Ролан изпратила телеграма с думите: "От сърцето на Западните Алпи е изпратил подобно поздрав Джамбылу – вестнику казахского народ и на новото човечество". Датски писател Мартин Андерсен Нексе горещо приветства казахского на певицата: "Вие сте най-щастливият човек, – пише той, – нека живее сърцето ти вечно млад, свободен и щастлив съветската страна, сърцето на човек, преживял интересна и богата на живот от номадски начин до високо напреднали съветската култура".
През 1938 г. Акин е избран за депутат ВС КазССР и награден с орден Ленин, а през следващата година е награден с орден "знак на честта". С нова сила звучеше гласът на стария Жамбил в страшните години на Великата отечествена война, вдъхновеното му обръщение към защитниците на обсадения Ленинград – " Ленинград, деца мои!"- един от най-добрите създания на многонационалната съветска поза на военните години. През 1941 г.СССР отбелязва творчеството на Акин със Сталинска награда 2-ра степен. През военните години Жамбил пише стихове, подкрепящи патриотичния дух на народа. Жамбил е издаден на много езици както в СССР, така и в чужбина, а името му става широко известно по целия свят.
Самият той все още пише статии, защитава дисертации; стиховете му отдавна са влезли в учебниците. Сред тези, които са писали по негово време за Жамбил са М. Шолохов, П.Тичина, н. Тихонов, к. Симонов, р. Ролан, Мартин Андерсен Нексе и други видни литератори и изследователи. Съвременниците отдавали почит на великия поет, защото той, може би, като никой друг, бил певец и глашатай на братството и дружбата на хората".
По случай 100-годишнината от рождението на Жамбила държавната обществена библиотека им. М. е. Салтикова-Шчедрина в" Календар на знаменателните дати "публикува информационен материал за Акин, който завършва с думите:"...Песните на Джамбул-великия Акин на Казахстан са забележително явление в съветската поезия, ярко свидетелство за триумфа на Сталинската национална политика, неразрушимото приятелство на народите на съветската страна" 21.
Памет
Реката на времето тече бързо, но народната любов към Жамбила не избледнява. Още приживе Акин с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 14 октомври 1939 г.е образувана Жамбилска област. На 4 май 1993 г. с указ на Президиума на Върховния Съвет на РК транскрипция на името Джамбульской областта на руски език е била променена на Жамбылскую област, както г. на Диана – на "Жамбыл" (8 януари 1997 г. с Декрет на Президента на РК град Жамбыл преименуван в град Тараз).
През 1939 г.Кастекският район е преименуван на Жамбилски район, от 4 май 1993 г. – Жамбилски район (Алматинска област). В района на Жамбил има село Жамбил, център на Жамбилския селски окръг. През февруари 1946 г. обществеността на Казахстан тържествено отбелязва 100-годишнината на славния поет, издаден е академичен сборник с избрани творби на поета на руски и казахски език. През 1947 г.в село Жамбыл Жамбыл област Алматинска област в къщата, където е живял през последните години Жамбыл открита литературно-Мемориален музей Акин.
През 1966 и 1970 г.са издадени пощенски художествени етикетирани пликове, посветени на Жамбил Жабаев. Издадени са Пощенски марки на СССР (1971) и Казахстан. На 15 ноември 2017 г.в развитието на темата "Ұli Dali Eli" е пусната в обръщение пощенска кутия от 2 марки, посветена на региона Zhambylskoy. На марки и листите в блока са представени обекти историко-културното и духовно наследство на региона, както и паметник на Ск Жабаеву, монтирани на централния площад г. Тараз.
През 1971 г.самоукият селекционер Леонид Колесников изведе сорта люляк "Джамбул", който стана първият в света люляк с бели циментови венчелистчета.
За Жамбил е заснет: през 1952 г.Игралният филм "Джамбул" (реж. Ефим Дзиган, "Казахфилм", 1952 г.), документален филм "Жамбил: великият певец на човечеството" (реж. Калила Умаров," Казахтелефилм", 1994 г.). През 1996 г.за 150-годишния юбилей на Акин е създаден филмът "младостта на Жамбила". През февруари 2016 г.Националният телевизионен канал "Казахстан" представи на зрителите поредицата "Жамбил" от-4 части.
В Наманганска област на Узбекистан има село Жамбил. С неговото име са наречени улици и алеи: в Руската Федерация платно Жамбыла (б. Лештуков платно) в Санкт Петербург и платно в Липецк, платно и улица в Ижевске, улица до Волгоград, Иркутск, Кемерове, Могила, Нижни Новгород, Хабаровске, "Чирен", в Украйна – в Киев, Yenakiyevo и Ужгороде и др
На територията на Республики действат училища, колежи, библиотеки и домове за култура. Жамбула. Името на Жамбыла и дал няколко региона, редица населени места, институции и учебни заведения, центрове на изкуството, Казахски филхармония в Алмати, драматични театъра в Уст-Каменогорске. За млади писатели, поети е учредена едноименната международна награда. През 1946 г. на гроба на Акин е издигнат мавзолей (архитект и. и. Белоцерковски, скици на народния художник на Казахстан а. Кастеев).
Построени паметници: в Таразе, в Парламента, в Есике (Алматинская област), в село Сафоновка (Атырауская област), в парка Нивки в Киев, през 2002 г., в уличката Жамбыла в Санкт Петербург – подарък Казахстан до 300-годишнината на Санкт-Петербург. В чест на 170-годишнината на поета в сръбската столица Белград бе открит още един паметник.
Автор: Айтмухамбетова Б. а., директор на мемориалния музей на академик К. и. Сатпаев