Държавният глава проведе 37-ото пленарно заседание на Съвета на чуждестранните инвеститори

Откривайки срещата, президентът Касъм-Жомарт Токаев отбеляза, че Съветът продължава да служи като надеждна платформа за стратегическо взаимодействие между държавата и нейните международни партньори.

- Вече повече от две десетилетия този форум играе ключова роля за формирането на инвестиционно ориентирана екосистема на Казахстан. С активното участие на Съвета възнамеряваме да продължим прилагането на цялостни реформи, насочени към подобряване на инвестиционния климат, повишаване на прозрачността и опростяване на условията за бизнес в Казахстан, каза той.

Държавният глава съобщи, че експерти и анализатори прогнозират забавяне на темповете на растеж на световния БВП до около 2,9% през следващите години.

- Наблюдаваме засилен инфлационен натиск, смущения в глобалните вериги за доставки и нарастваща несигурност в бизнес средата. Подобни тенденции могат допълнително да влошат перспективите за световната икономика, което показва необходимостта от конструктивен международен диалог.

На фона на тези икономически предизвикателства икономиките на развиващите се страни като Казахстан успяха да поддържат устойчивост пред външните предизвикателства. През първите пет месеца на 2025 г. икономиката на Казахстан нарасна с 6%. Транспортът и логистиката, строителството, търговията, минното дело и производството допринесоха най-много за растежа, добави президентът.

Според Касъм-Жомарт Токаев стратегическото местоположение на Казахстан, развитият човешки капитал и твърдият ангажимент за реформи създават широки перспективи както за инвеститорите, така и за националната икономика. Той говори за дейността на инвестиционния щаб, предназначен за бързо решаване на всички въпроси на инвеститорите на принципа „тук и сега“. Беше отбелязано, че централата е допринесла за решаването на въпроси по 137 инвестиционни проекта на стойност 70 милиарда долара, инициира 140 изменения в законодателството, насочени към решаване на системните проблеми на инвеститорите.

Освен това е въведен специален механизъм „прокурорски филтър“ за предотвратяване на нарушения на правата на инвеститорите. От тази година нито един държавен орган няма право да извършва проверки, да инициира административни дела, да завежда дела или да налага ограничения по отношение на инвеститорите без предварително съгласуване с Генералната прокуратура.

–  Стартирахме и национална платформа за дигитални инвестиции, която обединява обществените услуги за инвеститорите във формат „едно гише“ – от консултации до издаване на разрешителни.

Освен това в Сената е внесен нов данъчен кодекс, предназначен да стимулира бизнес активността и да насърчи частните инвестиции в икономиката. Този документ предвижда предоставяне на целеви преференции за инвеститорите, развиващи местното производство, както и подкрепа за износителите на продукти с висока добавена стойност, каза президентът.

В речта си държавният глава изброи най-обещаващите области на взаимодействие с инвеститорите. По-специално той се спря на развитието на индустриалния потенциал на Казахстан.

- Минната индустрия остава основата на производствения сектор на нашата икономика. Осъзнавайки глобалното значение на минното дело и металургията, Казахстан формира устойчива, благоприятна за инвеститорите юрисдикция с прозрачно и всеобхватно законодателство. Реформите, които се провеждат, вече привлякоха такива големи международни играчи в проучването в Казахстан, като напр. Rio Tinto, Fortescue, Ivanhoe, First Quantum и Tech Resources. Новият данъчен кодекс ще предвижда роялти-режим, който стимулира задълбочената преработка на суровини в страната. Ние сме уверени, че богатата минерално-суровинна база, съвременното законодателство за недра и прозрачната данъчна система ще позволят на Казахстан да заеме стратегическо положение в глобалната верига за доставки на критични минерали, отбеляза президентът.

Касъм-Жомарт Токаев подчерта, че Казахстан предприема решителни стъпки към дълбока преработка на суровини и промишлено производство от ново поколение. По думите му в железопътното инженерство Казахстан успешно си сътрудничи с Wabtec, Alstom и Stadler. По-специално, Alstom изгражда сервизни центрове в страната и планира производството на локомотиви от ново поколение от 2028 г., а Wabtec инвестира 200 милиона долара в подвижен състав на алтернативно гориво. Stadler Rail построи завод с капацитет от 100 вагона годишно.

Държавният глава посочи високия потенциал на агропромишления сектор на Казахстан. Както беше отбелязано, страната заема 6-то място в света по площ на земеделска земя и е един от десетте най-големи износители на зърно. В изказването бяха дадени примери за успешни дейности на чуждестранни инвеститори като PepsiCo, Fufeng Group и Dalian Hesheng, които създават стабилно търсене на местни продукти и въвеждат съвременни технологии.

Особено внимание в речта беше отделено на укрепването на статута на Казахстан като стратегически транзитен хъб чрез мащабна модернизация на транспортната инфраструктура.

- Планираме до 2029 г. да реконструираме 11 хиляди километра съществуващи железопътни линии и да положим още 5 хиляди километра нови магистрали. Тази година в участъка Достък – Мойънтъ две години по-рано от планираното ще бъдат пуснати железопътни линии с дължина 830 километра. Това ще увеличи капацитета в тази стратегически важна посока пет пъти. Работим за разширяване на още няколко приоритетни коридора като Дарбаза – Мактаарал, Бахтъ – Аягоз, Мойънтъ – Къзължар и Алтънкол – Жетиген. Изпълнението на тези проекти ще даде възможност за увеличаване на обема на транзитните товари и скоростта на транспортиране по железниците на Казахстан. Освен това се работи за подобряване на качеството и безопасността на пътната инфраструктура.

Миналата година бяха открити три големи международни магистрали: Талдикорган – Уст-Каменогорск, Караганда –Алмати и Актобе – Атърау – Астрахан. По този начин дължината на магистралите в страната се е увеличила с 1600 километра. Това е два пъти повече, отколкото беше пуснато в експлоатация през 2023 година. Тази година работата по строителството и модернизацията обхвана повече от 13 хиляди километра пътища в цялата страна, каза президентът.

Бяха открити и нови международни терминали на летищата в Алмати, Къзъл орда и Шъмкент, което позволи шесткратно увеличение на капацитета им.

Касъм-Жомарт Токаев припомни, че Казахстан е в топ 30 по отношение на цифровизацията според ООН. Той каза, че от 2018 г. броят на финтех компаниите се е увеличил 4 пъти, а в МФЦА са регистрирани над 4000 участници, включително крипто борси и платежни услуги. Президентът покани международните партньори да си сътрудничат в развитието на цифровата и ИИ инфраструктура.

- МФЦА се нарежда на 1-во място в Източна Европа и Централна Азия в индекса на глобалните финансови центрове и води региона по зелени и цифрови финанси. Повече от 89% от всички транзакции в Казахстан вече се извършват по безкасов начин на плащане, а използването на мобилно банкиране е нараснало с повече от 460% през последните четири години. Планираме да създадем новаторска пилотна зона CryptoCity, в която криптовалутите могат да се използват за закупуване на стоки, услуги и други цели. Развитието на изкуствения интелект също е от стратегическо значение за нашата страна. Вярваме, че ИИ е ключов фактор за бъдещия растеж, конкурентоспособността и цифровия суверенитет на държавата, добави президентът.

В заключение държавният глава изрази увереност, че дългосрочното взаимноизгодно сътрудничество между държавата и частния сектор ще играе ключова роля за осигуряване на устойчив и приобщаващ икономически растеж.

По време на събитието говориха президентът на ЕБВР Одил Рено-Басо, министърът на промишлеността и строителството на Казахстан Ерсайин Нагаспаев, председателят на Управителния съвет на Асоциацията „Казахстански съвет на чуждестранните инвеститори“ Ерлан Досимбеков, вицепрезидентът на Азиатската банка за развитие Бхаргав Дасгупта, главният изпълнителен директор на групата VEON Каан Терзиоглу, вицепрезидентът на CNPC Чжан Даовэй, президентът на Alstom за Африка, Близкия Изток и Централна Азия Мартан Вожур.