Обръщение на Държавния глава Касъм-Жомарт Токаев към народа на Казахстан, 01.09.2020 г.
Обръщение на Държавния глава Касъм-Жомарт Токаев към народа на Казахстан, 01.09.2020 г.
“Казахстан в новата реалност – време за действие”
Скъпи сънародници!
Уважаеми председатели на Камарите на Парламента, депутати, членове на Правителството!
Новата сесия на Парламента започва в трудни времена.
Страната ни продължава да се бори с пандемията, която е заплаха за цялата световна общност. Мобилизирахме всички свои ресурси, за да опазим здравето и живота на казахстанците. В този кризисен период нашият сплотен народ се обедини в едно.
Борбата с коронавируса ярко открои изконите черти на народа ни: взаимопомощта, състраданието и готовността съвместно да се изправим пред безпрецедентното бедствие.
Изразявам искрена благодарност на лекарите, органите на реда, военните, доброволците, предприемачите, и на всички състрадателни и съзнателни граждани за проявената от тях твърдост и чувство за отговорност. Вие сте жив пример за издръжливост и всеотдайност. Смятам го за проява на истинско родолюбие.
Основната ни задача в тези трудни обстоятелства е да запазим социално-икономическата стабилност, заетостта и доходите на населението.
Бяха приети два пакета от оперативни антикризисни мерки. На повече от 4,5 милиона казахстанци, временно останали без доходи, бе отпусната помощ от тенге. За тази цел бяха заделени над 450 млрд. тенге. В някои от съседните държави и дори в някои от развитите страни нямаше такава помощ.
На повече от един милион души бяха раздадени хранителни продукти и стоки от първа необходимост. По инициатива на Лидера на нацията, председател на партията “Нур Отан”, над 550 000 семейства получиха еднократна финансова помощ от Фонда “Заедно”.
Пандемията е изпитание за издръжливостта на всички държави. В борбата с вируса те се сблъскват с множество трудности. Положението ту се стабилизира, ту избухват нови огнища.
Правителството си взе поука от своите грешки и успя да се преустрои буквално в крачка. Най-важното е, че нищо не крием от гражданите, съобщаваме истината за жертвите, колкото и горчива да е тя. Това е едно от предимствата на Казахстан в сравнение с други държави.
Но подобряването на епидемиологичната обстановка не е повод за самоуспокоение. Борбата продължава. Според прогнозите на Световната здравна организация за справяне с пандемията ще са необходими най-малко две години.
През идните месеци ще се изисква още по-голяма мобилизация. Трябва да сме готови за това, да действаме премислено, изпреварващо, а не ръчно да се гасят “пожарите”. Всички решения да се вземат въз основа на добре проучени прогнози.
Правителството внедрява механизъм за целеви ограничения и т.нар. адаптивна карантина, т.е. местните власти ще могат по свое усмотрение да засилват или отслабват санитарните ограничения според ситуацията. Ще се изготви комплексна програма за борба с пандемията.
Държавата ще изпълни всички свои ангажименти в социалната сфера и що се отнася до подкрепата на икономиката. За тази цел от Националния фонд ще бъдат заделени 1 трлн. тенге. Ще продължи индексирането на социалните плащания. За това е планирано до 2023 г. да бъдат насочени над 1 трлн. тенге.
Непременно ще се справим със сегашните трудности. Но не бива да пропускаме и дългосрочното развитие на държавата ни в новите геополитически реалности.
Светът навлезе в най-дълбоката за последните сто години рецесия. Според експертите за възстановяване на световната икономика ще са необходими най-малко 5 години.
Междувременно конкурентоспособността на бъдещите водещи държави възниква точно в епоха на кризи и фундаментални промени. Казахстан трябва да заеме достойно място в новия свят.
Благодарение на далновидната политика на първия ни президент – Лидера на нацията Нурсултан Назарбаев, бе изградена стабилна база за икономическото ни развитие и в световен мащаб беше натрупан сериозен авторитет.
В условията, при които се оформя новият световен ред, ни предстои да дадем значителен тласък на реформите, чиято квинтесенция са “Планът на нацията” и “Петте институционални реформи”.
Длъжни сме да осигурим на гражданите си достоен живот, да защитаваме правата им, да утвърдим върховенството на закона, да засилим борбата с корупцията.
И така, ето какъв е планът за действията ни:
- НОВ МОДЕЛ НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ
В тази сфера са необходими систематични реформи.
Като начало, ще променим подхода към държавното управление, кадровата политика, системата за вземане на решения и отговорността за изпълнението им.
Сегашната система на държавно управление работи с пълни обороти в условията на пандемия и криза. Решаването на оперативните задачи отнема време и ресурси. Но винаги трябва да се мисли в дългосрочно. Ето защо взех решение да се създаде Агенция за стратегическо планиране и реформи, пряко подчинена на президента.
Вече е имало такъв орган, който успешно изпълняваше възложените му задачи, и отново ще стане централно звено на цялата система за държавно планиране. Разработваните от агенцията реформи трябва да са конкретни, реалистични и най-важното – задължителни за всички държавни органи.
Създава се Висш президентски съвет за реформите, чиито решения са окончателни. Статистическият комитет се влива в Агенцията с цел по-обективна оценка на бързо променящата се обстановка.
По стечение на обстоятелствата държавният апарат е главният планиращ, изпълнител и оценител в системата на държавното планиране. Това не е редно.
Системата на държавното планиране трябва да осигури мобилизация на всички човешки ресурси, да привлече частния сектор и обществото като пълноценни партньори на всички етапи – планиране, изпълнение, оценка.
Наложително е да се прекрати практиката да се подготвят държавни програми с прекалено голям брой показатели и индикатори. Време е да се премине към лаконични национални проекти, разбираеми за всички граждани. При формулиране на целите трябва да е водещ резултатът, а не процесът.
Осъществяването на толкова кардинална реформа изисква преразглеждане на дейността на целия държавен апарат. Важно значение тук ще имат координираните съвместни действия при планирането и осъществяването на реформите.
Изисква се рестартиране на системата на служителите в държавната администрация. Пандемията и преминаването на повечето държавни учреждения на дистанционна работа показаха, че броят на заетите в държавният апарат може и трябва да се съкрати.
Възлагам да се намали срокът за съкращаване броя на заетите в държавния апарат и работещите в квазидържавния сектор. (Кзазахстанският квазидържавен икономически сектор обхваща държавните предприятия, държавните ООД, акционерните дружества, включително националните холдинги, националните компании, участник или акционер в които е държавата, както и дъщерните, зависимите и други юридически лица, афилирани към тях (бел. пр.) През тази година трябва да бъдат съкратени 10% от тях, а през следващата – още 15%. По такъв начин задачата да се съкратят 25% от чиновниците ще бъде решена още през 2021 г. С оглед на резултатите и цифровизацията на администрацията ще решаваме дали да има още съкращения.
С икономисаните средства ще бъде повишена заплатата на останалите служители. Нископлатените чиновници излизат твърде скъпо на обществото. Неразбирането по този въпрос води до отрицателен кадрови подбор, загуба на компетенции, инициатива и което е най-важно – до корупция. Затова от 1.07.2021 г. трябва да се въведе точкова система за атестиране на служителите в държавната администрация, което ще ги мотивира и ще увеличи тяхната отговорност.
Изпитваме остра нужда от нови кадри – професионалисти с новаторско мислене и инициативност. Чиновниците в държавната администрация не бива да се превръщат в затворена каста.
Същевременно е важно да се осигури приемственост и институционална памет, да не се допуска занижаване на професионалните и етични изисквания. Тук ми се ще да се спра на въпроса за институцията на изпълнителните секретари.
Тя беше учредена с идеята, че тяхната несменяемост ще разтовари министрите от административно-кадровата дейност и ще осигури стабилност на апарата. На практика обаче не стана така. Нещо повече, често има неразбиране между тях и министрите. А от това страда общата работа.
Отговорността трябва да носи един-единствен човек – министърът, назначен от президента. Затова е необходимо да се закрие институцията на изпълнителните секретари, а задълженията им да се възложат на ръководителите на министерските структури.
За осъществяване на горепосочените предложения възлагам до края на годината да се приеме пакет от законодателни промени в Закона за администрацията.
Необходимо е също така да се преразгледа въпросът за нормотворчеството.
По време на карантината тромавата законодателна система забуксува. Наложи се да въведем извънредно положение и да приемем т.нар. извънреден указ. Но подобни мерки не могат да бъдат системна реакция при кризисни ситуации.
Основният проблем е законодателната свръхрегламентираност на дейността на изпълнителната власт. Изискваме от министрите и акимите (кметовете и областните управители (бел. пр.), но техните пълномощия са детайлно регламентирани от законите и постановленията. Така не само се спъва работата на държавната администрация, но и се претоварва парламентът. Камарите му са принудени да разглеждат подробно разписани норми, които биха могли да са от компетенцията на изпълнителните органи.
Бавното вземане на решения в бързо променящия се свят се превръща в заплаха за националната сигурност. Затова е необходимо в рамките на концепцията за правната политика чрез промени в законодателството да се осигури баланс между равнищата на правната регламентация. И то незабавно – няма време за губене.
Предстои също да се реши такъв важен проблем като подобряване корпоративното управление на квазидържавните компании.
В страната ни функционират десетки национални компании и десетки хиляди държавни предприятия. При това големите квазидържавни организации са акционерни дружества, чиято цел е да си осигурят печалба. Но след като те поемат част от функциите на държавата, то дейността им трябва да е от изключително обслужващо, спомагателно естество по отношение на гражданите и икономиката.
В много от акционерните дружества се бъркат понятията. Корпоративното управление се превръща в допълнителна бюрократична процедура.
Необходимо е да продължат реформите в целия квазидържавен сектор. Някои решения ще бъдат обявени още днес, а за останалите правителството ще ми представи предложения.
- ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ в новата реалност
Продължителният петролен суперцикъл изглежда е към края си. Трябва да сме готови за напълно нова конюнктура на световните пазари.
За нас изграждането на действително диверсифицирана, технологична икономика е не просто необходимо – то няма алтернатива.
При това икономиката трябва да е ориентирана към повишаване благосъстоянието на народа. На всяка цена трябва да се отговори положително на все по-настойчивите обществени искания за справедливо разпределение на нарасналите национални приходи, за ефективна социална мобилност.
Ето защо новият икономически курс на страната ни трябва да се основава на седем основни принципа:
- Справедливо разпределение на благата и задълженията.
- Водеща роля на частното предприемачество.
- Честна конкуренция, отваряне на пазарите за новото поколение предприемачи.
- Ръст на производителността, по-сложна и по-технологична икономика.
- Развитие на човешкия капитал, инвестиране в нов тип образование.
- “Позеленяване” на икономиката, опазване на околната среда.
- Вземане на обосновани решения от държавата и отговорност пред обществото за тяхното изпълнение.
При това е необходимо да имаме предвид конкурентните си преимущества и реалните си възможности.
* * *
Най-важната задача пред Казахстан е пълното разгръщане на своя промишлен потенциал.
Въпреки успехите ни в тази сфера, засега не ни се удава да реализираме целия потенциал на вътрешния си пазар. Около две трети от готовите стоки се внасят от чужбина.
За осигуряване на стратегическата самодостатъчност на националната ни икономика предстои незабавно да пристъпим към развиване на нови етапи на преработката в черната и цветната металургия, нефтохимията, автомобилостроенето и машиностроенето, производството на строителни материали, хранителните продукти и в други сектори.
Развитието на качествено нова национална индустрия изисква осъвременена законодателна база.
Текстове за регулиране и подкрепа за промишлеността се срещат в множество отделни законодателни актове. Но в тях не са определени междусекторните цели и липсва взаимовръзка на политиките и мерките.
Има също голям брой закони, регулиращи отделни сектори или отрасли. Такива са например законите за електроенергетиката и транспорта.
До края на годината да се изготви проектозакон за промишлената политика, в който да се разпишат основните принципи, цели и задачи за развитие на преработвателната промишленост.
Предстои също мерките за подкрепа на промишлеността да се изпълнят със съдържание. Не ни достига системност, цялостен подход и поради това разпръскваме ресурси между прекалено голям брой проекти.
Разбира се, ще запазим широките хоризонтални мерки за подкрепа на промишлеността. Наред с това на правителството предстои да определи кои са стратегически важните производства, ключовите експортни приоритети, както и съществено да разшири инструментариума от мерки за подкрепа.
За стратегическите проекти трябва да се предвиди пакетно предоставяне на подкрепа в натура, преференциално финансиране, частично гарантиране, механизми за подкрепа на износа. Част от капиталовите разходи на инвеститорите може да се компенсират чрез приспадане от данъците им.
Важно е да се предвидят гарантирани обществени поръчки от държавния и квазидържавния сектор и разработващите земните недра.
Главното нововъведение е стабилността на законодателните условия за целия срок на реализиране на проекта.
Тези мерки, разбира се, не изчерпват всичко. Конкретното равнище на подкрепа ще зависи от обема на капиталовите инвестиции и приоритетността на проекта.
За скрепяване на договореното между държавата и инвеститорите се въвежда нов инструмент – стратегическо инвестиционно споразумение.
Тази инициатива трябва да се осъществи до края на годината в рамките на законопроекта за възстановяване на икономическия ръст. Правителството трябва да създаде пул от проекти, по които да се сключат стратегически споразумения, до април 2021 г.
Въпросът за пълноценен достъп на преработвателните предприятия до националните суровини на приемливи цени изисква системно решение.
Възлагам на правителството да изработи до края на годината регулаторни механизми, осигуряващи пълноценни доставки на суровини за казахстанските преработвателни производства.
Обществените поръчки пряко се отразяват на развитието на промишлеността. Обемът им възлиза на 15 трлн. тенге или една пета от БВП. Задачата на правителството и акимите е максимално да задействат този потенциал.
По моя заръка беше приет нов закон, с който да се усъвършенства системата на обществените поръчки. Но поръчките на националните компании са все така непрозрачни и труднодостъпни за редовите предприемачи.
Възлагам до края на годината да се изработи единен закон, който да обхваща всички поръчки в квазизържавния сектор. Всички обществени поръчки трябва да се възлагат максимално прозрачно и най-вече чрез единното електронно “гише” за обществени поръчки.
И най-доброто законодателство не може да помогне без съответната практиката на правоприлагане.
Често се случва евтини и некачествени вносни стоки да се представят като казахстански и побеждават на конкурсите за обществени поръчки. Регистърът на казахстанските производители и индустриалните сертификати все още не са се превърнали в реална бариера пред фалшивите производители.
Правителството заедно с Националната предприемаческа камара “Атамекен” ще подготвят до края на годината конкретни предложения за увеличаване на казахстанското съдържание.
Наша обща задача в този отрасъл е за пет години обемът на производство в преработвателната промишленост да се увеличи поне 1,5 пъти.
Но само с мерки в промишлената политика няма как да се постигне значителен напредък в индустриализацията. Изключително важно е парично-кредитната, данъчната и другите ключови политики да не са откъснати от нуждите на реалния сектор. За това ще говоря по-долу.
* * *
Невъзможно е да се изгради конкурентоспособна икономика без развито селско стопанство.
В тази сфера все още има такива нерешени ключови проблеми като ограничен достъп до земя, липса на достъпни “дълги” пари, дефицит на професионални кадри.
Необходими са спешни мерки за повишаване на производителността, за намаляване износа на непреработена селскостопанска продукция, развиване на складовата и транспортната инфраструктура.
В нашата страна могат да се оформят 7 големи екосистеми за производство и преработване на месо, плодове, зеленчуци, захар, зърнени и маслодайни култури, млечна продукция. Особено внимание заслужава рибният отрасъл. Големите проекти трябва да изиграят ключова роля като основен елемент за създаване на добавена стойност.
В рамките на вертикалното коопериране е необходимо ефективно да се задейства и потенциалът на личните спомагателни стопанства. Личните ферми могат да осигурят възможност за допълнителни доходи на милиони селяни. Те трябва да бъдат привличани за създаване на регионални хъбове за продукти.
Не бива да забравяме и за потенциала на хоризонталното коопериране. Без него няма да има прелом в развитието на агро-промишления комплекс (АПК). Разпокъсаните лични спомагателни стопанства фактически са на ръба на оцеляването. И дума не може да става за висока производителност, качествена продукция, редовни доставки на стоки. Оттам и ниската конкурентоспособност и увеличаването на вноса.
При кооперирането се запазват всички права върху земята и активите, като същевременно то спомага да се консолидират усилията на множество стопанства за закупуване на суровини, за производство и реализиране на продукцията им. Не е тайна, че тежкият селскостопански труд се оценява свръхевтино, а прекупвачите прибират основните приходи. Затова в рамките на програмата за субсидиране и данъчни облекчения е необходимо да се изготви пакет от мерки за стимулиране на кооперирането по селата.
И друг важен въпрос. В края на следващата година приключва срокът на мораториума на някои разпоредби в Кодекса за земята върху използването на земи, предназначени за селскостопански цели.
Земята ни няма да се продава на чужденци. Предстои правителството да разработи други форми на включване на селскостопанските земи в пълноценен икономически оборот. Инвестициите в аграрния сектор са изключително важни.
Дефицитът на професионални кадри, както и ниското равнище на развитие на аграрната наука са системни проблеми в АПК. Затова изпълнителната власт трябва да вземе решителни мерки.
Технологически остарелите напоителни системи са сериозна пречка. Загубата на вода достига 40%. Подобни показатели са недопустими за Казахстан с оскъдните му водни ресурси. Необходимо е да се осигури законодателно регулиране на тази сфера, както и да се разработят икономически стимули за внедряване на съвременни технологии и иновации.
Сегашната държавна програма за развитие на АПК приключва през следващата година. Възлагам на правителството да започне съвместно с бизнеса разработването на качествено нов националния проект за петилетно развитие на АПК.
Нашите основни задачи са: самозадоволяване със социално значими хранителни продукти; стабилно повишаване на доходите на милиони хора по селата; два и половина пъти да се повиши производителността на труда; двукратно да нарасне износът на продукцията на АПК.
* * *
Актуален остава въпросът за развитие на транспортно-логистичния бранш.
Първият етап на програмата “Път към бъдещето” беше реализиран успешно – столицата се свърза лъчеобразно с регионите. Оформи се нова инфраструктура на транспортната система, осигурена е интеграцията на страната в глобалните транспортни коридори, възстановен е историческият статут на Казахстан като свързващо звено между Азия и Европа.
Но конкуренцията в тази област е много голяма. В Централноазиатския регион се появиха алтернативни проекти, които могат да намалят транзитния потенциал на Казахстан.
Затова вторият етап на програмата “Път към бъдещето” трябва да е ориентиран към утвърждаване на водещата роля на нашия транспортно-транзитен сектор.
Конкурентоспособността на Казахстан трябва да расте благодарение на принципно нови проекти, привличане на страни и компании, подобрено качество на услугите и повишаване скоростта на транзитните маршрути.
Задачата е до 2025 г. да се реконструират и осигурят автопревозвачески услуги за 24 000 км пътища, т.е. за всички републикански пътища.
* * *
Малкият и средният бизнес преживяват труден период, като основната тежест на пандемията по същество се стовари върху тях.
За преодоляване на негативните икономически последици над 700 000 предприемачи са възползваха от данъчни облекчения. Отложени бяха плащанията им, предоставена им бе възможност за рефинансиране на кредитите при изгодни условия. Ситуацията обаче все още е сложна.
Възлагам като допълнителна помощ за малкия и средния бизнес да се осигури държавно субсидиране до 6% на годишните лихви на всички настоящи кредити на малкия и средния бизнес в засегнатите от кризата икономически сектори. Субсидирането да е за срок от 12 месеца, считано от обявяването на извънредното положение, т.е. от 16-и март т.г.
Националната банка изпълнява специална програма за попълване на оборотните средства за малкия и средния бизнес в най-засегнатите сектори. Смяташе се тя да приключи през тази година.
В текущите кризисни условия възлагам действието на тази програма да се удължи до края на 2021 г. и да се разшири нейният обхват. За целта допълнително да се предвидят 200 млрд. тенге, като целият обем на програмата да възлезе на 800 млрд. тенге.
Възлагам също да се спре до края на годината начисляването на наемите на малкия и средния бизнес в имотите на държавните учреждения и на квазидържавния сектор.
В сегашните условия запазването на работните места и доходите на населението е абсолютен приоритет. Затова е важно през този период да се намали тежестта върху фонд “Работна заплата” за малкия и средния бизнес в най-засегнатите отрасли. За тези категории на бизнеса възлагам да се отменят до края на годината отчисленията от работните заплати към извънбюджетните фондове.
Следващият въпрос се отнася до бизнес климата. Тази сфера се нуждае от реформиране, тъй като регулаторната система се остава все така тромава, едва ли не наказателна.
Необходимо е да се променят базовите принципи на регулаторната политика. Държавното регулиране може да е оправдано единствено, когато защитава здравето на гражданите и екологията.
Следва законодателно и на практика да се закрепи превесът на същността над формата: здравият разум и съдържанието могат да преобладават над стриктните юридически норми. Тригодишният мораториум върху проверките е удобен случай да въведем такова регулиране “от нулата”.
Трябва да се започне с най-корупциогенните сфери: архитектурно-строителните дейности, санитарния и епидемиологичния надзор, ветеринарството, сертификацията и др. Възлагам през следващата година да се изработи нова нормативна база за дейността на малкия и средния бизнес.
Повтарям: всяка незаконна намеса на държавните структури в предприемаческата дейност и възпрепятстване работата на бизнесмените трябва да се разглеждат като изключително тежко престъпление против държавата. Предприемачите трябва смело да се обръщат към прокуратурата в случай на неправомерен натиск от страна на чиновниците.
Подкрепата за предприемачеството означава и да се обръща особено внимание на средния бизнес, у който са ключовите компоненти на пазарния успех. Такива компании трябва да се ориентират не само към вътрешния, но и към външния пазар. Експертната подкрепа за тях трябва да се увеличи.
Възлагам на правителството да стартира програма за засилване на износа, насочена към средните преработвателни предприятия, за да им се осигури целева подкрепа от идеята до резултата.
Основният резултат от усилията за развитие на малкия и средния бизнес трябва да бъде нарастването до 2025 г. на неговия дял до 35% от БВП, а на заетите в него – до 4 млн. души.
* * *
Един от най-важните фактори за успеха на дейността ни ще бъде пренастройването на междусекторните държавни политики.
Необходим е нов подход към монетарната политика.
Натъкнахме се на криза на доверието към тенгето от страна на националните и чуждите инвеститори. Ниското равнище на диверсификация на икономиката ни и силните колебания на валутния курс възпират притока на чужди инвестиции, особено в преработвателните сектори.
Негативна роля играят и проблемите с регулирането на валутния пазар, на движението на капиталите. Значителна част от приходите от износа дори не постъпва на вътрешния валутен пазар, а остава в чужбина. Правителството и Националната банка би трябвало да насърчават износителите да продават валутните си приходи.
Необходимо е да се увеличи и стимулиращата роля на монетарната политика. В момента до голяма степен я възпират опасенията от пренасищане на валутния пазар. А банките не бързат да кредитират реалната икономика, тъй като имат възможност да печелят добре на валутния пазар и от инструментите на Националната банка.
Възлагам да се вземат мерки за преориентиране на тази ликвидност на кредитиране на бизнеса и да се сложи край на валутните спекулации. Агенцията за регулиране на финансовите пазари и Националната банка имат напълно достатъчно пълномощия и възможности за решаване на тази задача. Очаквам към края на годината данни за значително подобрение на положението.
Дисбалансът между кредитирането на потребителския сегмент и бизнеса си остава негативен фактор във финансовия сектор. Необходимо е нормативно да се сдържа неконтролираното, а понякога и безотговорно потребителско кредитиране, криещо сериозни социални последствия. Недостатъчната финансова грамотност на гражданите не бива да се превръща в повод да им се натрапват кредитни продукти.
Тази година по моя заръка беше променена законодателната и нормативната рамка, съществено бяха завишени изискванията за анализ на платежоспособността на кредитополучателя. Микрофинансовите организации, заложните къщи и други финансови институции, които преди безконтролно раздаваха потребителски кредити, бяха обхванати от държавното регулиране. Но рисковете остават. Особено в период на кризи и спад в доходите на населението.
Необходимо е Агенцията за регулиране на финансовите пазари и Националната банка да приемат допълнителни регулаторни мерки, що се отнася до по-голяма отговорност на кредитните организации, както и за диференциране и понижаване на горния праг на кредитите.
Трябва да се повиши доверието към монетарната политика. Затова беше взето решение в структурата на Националната банка да се създаде Комисия по монетарната политика, часто от чиито членове да са независими.
Като става дума колко важно е справедливото преразпределение на националния доход, необходимо е да се изработи и такава данъчна политика, разбираема за всички граждани.
В момента се събират около 40 различни видове данъци и такси, администрирането е усложнено и с ясно изразен принудителен характер.
Възлагам на правителството съвместно с Националната предприемаческа камара “Атамекен” и с участието на депутатите да преразгледа Данъчния кодекс и подзаконовите актове. Целта е кардинално да се опрости изпълняването на данъчните задължения и да се сведе до минимум броят на данъците и таксите.
Редно е да се помисли и за диференциране на данъчните ставки като допълнителен лост за диверсификация на икономиката и приходите в бюджета.
Що се отнася до малкия и средния бизнес, смятам възможно на предприемачите в най-засегнатите от пандемията сектори да се даде право да плащат данък върху оборота от продажбите на дребно.
Отделно внимание изискват нормите на международното данъчно облагане. Те трябва максимално да стимулират притока на чужди инвестиции и реинвестиране на приходите в Казахстан.
Едновременно с това е необходим сигурен контрол върху трансферното ценообразуване и изтичането на капитали от страната. Според експертните оценки делът на сенчестата икономика достига до около една трета от БВП – огромен потенциал за повишаване на приходите в бюджета.
Цифровизирането на данъчната и митническата система сериозно ще подпомогне борбата със сенчестата икономика във всичките й форми. Още повече че тя е хранителна среда за корупцията.
Затова възлагам дейността на Отдела за икономически разследвания към Министерството на финансите да се преориентира към борба със сенчестата икономика.
Предстои ни да разработим нова бюджетна политика, пестелива и отговорна. Трябва да се финансират само приоритетните направления и проекти. Периодът на монетарните излишества потъна в небитието. Необходимо е да се изработи кодекс на ключовите бюджетни коефициенти и правила.
За оформяне на цялостна картина се налага да бъде внедрен т.нар. “разширен бюджет”, който освен държавния бюджет да взема предвид и финансите на извънбюджетните фондове.
Новата система на бюджетното планиране трябва да осигурява националните приоритети и да е подчинена на системата на националното планиране.
Необходимо е да се предостави бюджетна самостоятелност на държавните институции. Така те ще решават задачите си по-оперативно и ще скъсат с колективната безотговорност и протакане.
Но и изискванията трябва да станат по-сурови. За целта възлагам да се усилят функциите на Сметната палата. За да се избегне конфликтът на интереси, е необходимо да се предвиди специален ред за финансиране на палатата през парламентарните комисии, а не през републиканската бюджетна комисия към правителството.
Конкурентната политика придобива все по-голямо значение. Необходимо е сериозно разнообразяване на конкуренцията, създаване на наистина равни възможности за всеки предприемач, да се сложи край на монополизирането на пазарите.
Не е тайна, че много от пазарните ниши са непоклатимо заети благодарение на не съвсем пазарни методи. Предприемачите не могат да стъпят на пазара, а ако успеят, са принуден да се подчиняват на частни монополисти.
На пазара за въглища, електроенергия, нефтопродуктите, комуникациите, фармацевтичните продукти, услугите на летищата, услугите за поддръжка на етажната собственост, логистиката все така се наблюдават антиконкурентни прояви. Списъкът не свършва дотук.
На регионално равнище административният ресурс често е основен елемент на търговския успех.
Необходимо е да се справим с т.нар. “монополни играчи” – и държавни, и частни. Важно е да се приемат ясни правила: в какви случаи и в каква форма са създават те, за какво се харчи печалбата им. Необходим е строг обществен мониторинг.
Трябва да се въведе ред в борсовата търговия и преди всичко в сферата на нефтопродуктите, електроенергията, въглищата. Имитацията на прозрачност от страна на големите играчи е недопустима.
Затова е нужен силен и независим орган за защита и развитие на конкуренцията. Възлагам да се създаде Агенция за защита и развитие на конкуренцията, пряко подчинена на президента.
Важна роля за развитието на равноправната конкуренция играе раздържавяването на икономиката.
Над 7 000 обекта, които нямат социална значимост, все още са собственост на централните държавни институции, акиматите и холдингите.
Но е пословичен изразът, че държавата е лош стопанин.
Правителството трябва да приеме нов план за приватизация. Държавни следва да останат само обектите, които имат социално значение, както и онези, от които зависи сигурността и функционирането на държавата.
В квазидържавния сектор трябва да продължи съкращаването на административно-управленческия персонал, непродуктивните разходи и излишните дъщерни компании.
Искам отделно да се спра на ролята на холдингите “Байтерек” и “КазАгро”. Те имат значителен принос за индустриализацията и развитието на АПК, консолидираха дейността на дотогава разпокъсани финансови институции.
Но действителността вече е друга и изисква промени в институционалната структура. Смятам за целесъобразно тези две организации да се обединят и да се създаде единна институция за развитие с далеч по-големи финансови възможности.
При това броят на портфейлните инвестиционни дружества, както и техният щат, трябва да се съкрати наполовина.
Налага се да се подхожда по-активно към лансирането на икономическите интереси на държавата ни на международната арена, прагматично и професионално да се отстояват националните интереси.
Предстои максимално да се използват за доброто на страната ни големите възможности, свързани с участието на Казахстан в Евразийския икономически съюз, както и в проекта „Един пояс, един път”.
Дейността за привличане на инвестиции и лансирането на казахстанските стоки и услуги за износ в новата световна реалност се превръща в приоритет на правителството.
Необходимо е ефективно да се задейства потенциалът на Международния финансов център “Астана”. Тази платформа трябва да се превърне в ключов инструмент за привличане на преки и портфейлни инвестиции.
* * *
В заключение искам да кажа по тази тема, че няма да ощастливим хората с абстрактен ръст на БВП – те имат нужда от постоянни работни места, хубави пътища, болници и училища, качествени хранителни продукти.
Икономическите реформи са оправдани и получават подкрепа само когато позволяват да се повишат доходите на гражданите и им осигуряват по-висок жизнен стандарт. Никога не бива да го забравяме.
III. БАЛАНСИРАНО ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ
Необходимо е съществено да се преструктурира подходът към териториалното и пространствено развитие на страната.
Нашите региони се различават по своята икономическа и производствена специализация, жизненото си равнище, качеството на държавните услуги. Затова териториалното развитие трябва да е съобразено с конкурентните преимущества на всеки отделен регион.
Предстои по-активното разкриване на промишления потенциал на юга и югоизтока на Казахстан. Там е концентрирана половината от трудовите ресурси на държавата, качествените работни места са изключително важни за развитието на тези региони.
Освен традиционната подкрепа за аграрния сектор, трябва да се обърне най-сериозно внимание на дълбоката преработка на земеделската продукция, развитието на хранителната и текстилната промишленост, производството на строителни материали и на другите промишлени сектори.
Индустриализацията е важна не само за решаването на социалните проблеми и повишаването равнището на доходите – тя формира нов манталитет у гражданите, за да се приспособят към съвременния свят. А това е един от основните фактори, обуславящи конкурентоспособността на нацията ни.
Изисква се нова визия за развитието на регионите с големи металургични предприятия. Това са преди всичко Източноказахстанска, Карагандинска и Павлодарска област. Те могат да се превърнат в центрове на високотехнологични, наукоемки производства и технически услуги.
Западните региони на Казахстан трябва да се превърнат в притегателен център за инвестиции в изграждането на нефтохимически комплекси, за създаване на нови производствени цикли за дълбочинна преработка. Това, че у нас и до днес няма дълбочинна преработка в нефтохимията и газопреработката, на нищо не прилича , тъй да се каже.
Особено важно е да се вдъхне нов живот на градовете, възникнали около едно предприятие. Тук голяма отговорност пада върху градообразуващите предприятия. Няма как да изпълним тази задача без тяхното дейно участие.
В регионите, граничещи с Русия, живеят почти 30 милиона души и има няколко мегаполиса. Тясното взаимодействие с руските власти и организации за лансиране на казахстанските стоки и привличане на инвестиции е изключително важен фактор за развитието на казахстанските гранични региони.
Все така стратегически важен е проблемът за пълното разгръщане на потенциала на селата. Ще продължи изпълнението на програмата “Селото – люлка на страната”, насочена към решаване на най-наболелите проблеми на селата.
Новият подход към регионалното развитие ще позволи да се направлява процесът на урбанизация, да се осигури поетапност на “миграционните вълни”, да се избегне пренаселеността и социалното напрежение в големите градове.
- СОЦИАЛНОТО БЛАГОПОЛУЧИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ Е ГЛАВЕН ПРИОРИТЕТ
Социалното благополучие на гражданите е неразделно свързано преди всичко с жилищните проблеми.
В пазарните условия достъпността на жилищата зависи от доходите на гражданите и възможността им самостоятелно да решат този проблем. В рамките на възложената от мен задача беше проучено как населението да използва част от пенсионните си натрупвания. Това е особено актуално в момента.
Още през 2021 г. 700 000 вложители в Единния пенсионен фонд ще могат да използват част от натупаните средства за покупка на жилище, лечение или да ги предадат за управление на финансови компании. Възлагам на правителството съвместно с Националната банка да приемат до края на тази година всички необходими нормативни актове и да се заемат с подготовката.
Тази реформа ще се превърне и в ефективен инструмент за “изсветляване” на трудовите отношения и създаване на стимули за включване в пенсионната система.
На гражданите, чиито доходи не достигат за самостоятелно решаване на жилищните им проблеми, ще се оказва ефективна социална подкрепа.
През тази година беше задействана програмата “5–10–25” (По тази програма лихвите по ипотечния кредит не надхвърлят 5 %, първоначалната вноска е 10 %., а срокът на кредитиране е до 25 години – б. пр.) за която са заделени 390 млрд. тенге. Правителството постоянно трябва да контролира изпълнението на програмата.
Необходимо е жилищните проблеми на кандидатстващите за общински жилища да се решават по-оперативно. В момента акиматите самостоятелно изграждат жилища за тях. Заради бюджетните процедури и възлагането на обществени поръчки се губи много време.
Належаща е нуждата от промени в тази схема. Средствата трябва да се насочват не само за строителство, но и за субсидиране на наемите. Още през първата година обхватът на тази мярка ще нарасне десетократно, над 100 000 семейства ще получат конкретна помощ. Организацията на тази дейност възложих на “Отбасъ банку” (“Семейна банка” – б. пр.), която се създава въз основа на “Жилстройсбербанк”. Ръководството на банката носи лична отговорност.
Мудно върви изпълнението на програмата “Път към бъдещето”, що се отнася до изгражданите на индивидуални жилища. Това се дължи най-вече на бавните темпове на благоустройство на териториите, тъй като в съответствие със законодателството земя се предоставя само при наличие на водо- и електроснабдяване.
Самостоятелната къща е не просто жилище – тя може да се превърне в икономическа подкрепа за гражданите с ниски доходи, особено за многодетните семейства. Правителството и акиматите са длъжни да ускорят изграждането на инфраструктура в участъците, отредени за социални частни къщи, включително и чрез държавно-частно партньорство.
Моля депутатите да “вземат под крилото си” решаването на този важен проблем. Нима не сме в състояние да осигурим достъпни жилища на селските трудещи се, да принудим работодателите да строят жилища за наематели чрез субсидиране на разходите и в крайна сметка да подобрят качеството на живот на многобройните си съграждани?
* * *
Демографските тенденции будят сериозна тревога.
За съжаление всяко шесто семейство в Казахстан не може да има деца. Социологическите проучвания показват, че около 20% от казахстанците смятат това за основателна причина за развод.
Неутешителни са прогнозите на ООН за ръста на населението в Казахстан в сравнение с нашите съседи в Централна Азия. Възлагам на правителството от 2021 г. да задейства специална програма “Дългоочаквано бебе”. Броят на квотите по програмата за екстракорпорално оплождане трябва да достигне 7 000, т.е. да се увеличи 7 пъти.
Необходимо е да се обърне особено внимание на сигурността и защитата на правата на децата.
Значително ожесточихме санкциите за сексуално посегателство срещу непълнолетни. Но проблемът си остава все така сериозен.
Такива престъпници заслужават по-сурово наказание без право на помилване, а камо ли пък предсрочно освобождаване. Те трябва да изтърпяват наказанието си при специален режим.
Органите на прокуратурата трябва особено да контролират всяко подобно дело. Най-строго ще се наказва бездействието или небрежността от страна на социалните служби и органите на реда.
Като цяло, имаме нужда от нова парадигма в социалната политика.
Сферата на социалното осигуряване се регулира от 17 закона и десетки подзаконови нормативни актове. Това води до усложнения и разпокъсаност на регулирането. Резултатът е размиване на отговорността на държавата, неразбиране от страна на гражданите на собствените им права. Възлагам на правителството да пристъпи към изработване на Социален кодекс.
Необходимо е социалните плащания да се цифровизират. За целта е необходимо да се въведе “електронен социален портфейл” за гражданите, като същевременно се създаде съответната система за разпределяне на стоките.
На обществото ни предстои да промени представата си за трудовите ценности, да научи младото поколение да цени труда и да не го дели на престижен и непрестижен.
Младежите за съжаление се стремят да забогатеят моментално, оттам и масовото им залитане по лотарии, залагания в букмейкърски пунктове и сайтове. Все по-популярни стават неуместни вицове за гастарбайтерите, пренебрежителното отношение към техния труд.
През тези тревожни месеци нагледно се убедихме в непреходното значение на труда. Медицинският персонал, трудещите се в комуналните служби и в сферата на услугите, работещи на първа линия, извършиха истински трудов подвиг. Държавата няма да го подмине без внимание.
- ДОСТЪПНО И КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ
Във връзка с пандемията от коронавирус повечето ученици и студенти по света преминаха на дистанционно обучение. Това изисква съвсем друг начин и съдържание на работата.
Недоглежданията на правителството при организирането на дистанционното обучение се знаят. Всъщност и досега липсва работна онлайн платформа. На учителите, учениците и родителите им се налага денонощно да не се откъсват от „Уотсап”. Необходимо е спешно да се разработи единна образователна онлайн платформа с всички функции, необходими за пълноценен учебен процес.
Качественото образование обаче предполага традиционни часове, общуване с учителите и връстниците. Затова е необходимо да се обмисли редът за връщане към традиционната форма на редовно обучение, като се спазват епидемиологичните изисквания. Това важи особено за училищата.
Освен решаването на насъщните проблеми предстои да се изработят и системни мерки за предоставяне на равни възможности за децата. Нашите деца трябва да получават качествено образование независимо къде живеят и на какъв език се обучават.
Един от главните проблеми на образованието ни са ниските заплати на педагозите.
Вече взех решение заплатите на педагозите да се повишат с 25% от януари 2021 г., като повишението няма да е еднократно. За целта през следващите три години ще бъдат заделени 1,2 трлн. тенге.
Налага се да решим проблема за всестранно развитие на децата в предучилищна възраст. Поставям задача до 2025 г. 100 процента от децата до 6-годишна възраст да бъдат обхванати от предучилищното възпитание и обучение.
Тази задача няма как да бъде решена чрез изграждане само на държавни детски градини. Необходимо е да бъде привлечен частният бизнес, да се намерят нови форми на подкрепа, включително финансиране под формата на ваучери. Родителите сами ще избират детската градина или училището и ще плащат с получените от държавата ваучери.
Специалистите с основание твърдят, че държавна подкрепа само за даровити ученици би могла още повече да разтвори социалната ножица между децата. Това е недопустимо.
Във връзка с това държавата ще подкрепи т.нар. обикновени училища. Това ще спомогне и за преодоляване на различията в образованието между града и селото.
Възлагам на правителството да изготви концепция за учене през цялия живот, за да се повиши равнището на образоваността на гражданите, на дигиталните им умения. В документа трябва да се предвиди активно внедряване на алтернативни възможности за образование, признаване на резултатите от самостоятелното обучение, сертифициране на професионалните навици.
Необходимо е също да преориентираме цялата система на професионалното образование към формиране на компетенциите, търсени на трудовия пазар.
Ще заложим на подготовката на ново поколение предприемачи. Затова предметът “Основи на предприемачеството” трябва да се изучава на всички образователни равнища – от училищата до вузовете.
Необходимо е да се обърне най-сериозно внимание на спортния и творческия потенциал на подрастващите.
Няма смисъл при дефицит на финансови средства професионалните спортни клубове да се издържат изцяло за сметка на държавата. Неефективно се харчат милиарди тенге от държавния бюджет и от квазидържавните компании.
Приоритет трябва да бъде масовият спорт, физкултурата и, разбира се, децата. Спортни секции трябва да се открият във всички области и в големите районни центрове.
Изисква се да подновят дейността си детските кръжоци, където най-малките биха могли да усвоят основите на творчеството и занаятчийството.
Днешната реалност понякога е много опасна за децата и тяхната енергия и любознателност трябва да се насочат в правилното русло. Защото децата са бъдещето на държавата ни. Дейността на акимите ще се оценява и според този критерий.
Няколко думи за качеството на висшето образование. Миналата година заръчах да бъдат закрити учебните заведения, които “печатат” дипломи.
Работата буксува заради съпротивата на влиятелни лица, въвлечени в този доходен образователен бизнес. Но проблемът трябва да бъде решен. Министър-председателят трябва да поеме контрола над този проблем.
Ще ми се да се спра и на развитието на науката.
Тук е нужна нова визия, нови подходи, изучаване на международния опит.
Възлагам на правителството да осигурява на 500 учени ежегодна практическа подготовка във водещи световни научни центрове и да отпуска 1 000 стипендии за млади учени за изследвания по проекта “Млад учен”.
Важен източник на финансиране и подкрепа за науката са средствата на най-крупните предприятия, най-вече от добивната промишленост.
В момента нормата от капиталовите инвестиции да се заделя 1% за развитие на науката и технологиите действа непрозрачно. Тези средства често се преразпределят в самите компании. Възлагам на правителството да осигури централизирано събиране и разпределение на тези средства от държавния бюджет, като се имат предвид общонационалните научни приоритети.
Добре би било едрият бизнес да поеме “шефство” над научната дейност на регионалните университети.
Нужен ни е отделен програмен документ за научно-технологическото развитие на страната. Най-важната му задача да бъде привличането на науката за решаване на приложните проблеми на национално равнище.
- РАЗВИТИЕ НА СИСТЕМАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Кризата, предизвикана от пандемията, ни научи на много неща. Например да ценим труда на лекарите. А навремето точно медицинските специалисти се озоваха в периферията на вниманието на държавата.
Важната лекарска професия трябва, разбира се, да е материално подплатена. Възлагам при предстоящото разглеждане на бюджета 150 млрд. тенге да се заделят за изплащане през второто полугодие на стимулиращи надбавки на медицинските специалисти.
Щом го правим в момента, в периода на кризата, трябва да го правим систематично. До 2023 г. заплатите на меците ще се повишат двойно в сравнение със средната заплата в икономиката.
Проблемите с осигуряване на лекарства са решени, но трябва да изправим на крака казахстанския фармацевтичен отрасъл. Всички основни лекарства и медицински изделия трябва да се произвеждат у нас. Това е въпрос на националната ни сигурност. От следващата година очаквам конкретни резултати в това направление.
Друг проблем е развитието на медицинската инфраструктура.
До края на годината в регионите ще бъдат изградени 13 нови инфекциозни болници. А до 2025 г. в експлоатация ще бъдат пуснати 20 съвременни многофункционални здравни обекта. Това се равнява на инвестиции от около трилион и половина тенге в здравеопазването.
По инициатива на Лидера на нацията в Нур-Султан и Алматъ ще се изградят два многопрофилни медицински центъра, които ще се превърнат във флагмани на нашата медицина в ръста на иновациите и развитието на приложната медицинска наука.
На правителството предстои кардинално да преразгледа подхода към организацията на първичната медицинска помощ. Тя трябва да стане по-мобилна и достъпна за широк кръг от населението, включително по селата.
Необходимо е да се предприемат мерки за възраждане на транспортната медицина в отдалечените региони. За да се създаде за три години ефективно здравеопазване по селата, се налага да се осигурят фелдшерско-акушерски пунктове и лечебни амбулатории за цялото селско население.
Пандемията остро повдигна въпроса за подготовката на лекарите с редки специалности: епидемиолози, инфекционисти, реаниматолози, пулмолози, кардиолози. Възлагам на правителството да изготви дългосрочна прогноза (може би за десетилетие) за осигуряване на кадри за медицинските заведения.
Мерките за по-нататъшното развитие на националното здравеопазване ще позволят напълно да се оборудват всички медицински заведения, легловият фонд да се обнови 50%, да се подмени остарялата инфраструктура, а продължителността на живота да достигне 75 години.
VII. ЕКОЛОГИЯ И ЗАЩИТА НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО
Опазването на околната среда и екологическото развитие излизат на преден план в дневния ред на Казахстан. Целият цивилизован свят се занимава с този въпрос и не е редно да стоим настрани от тази господстваща тенденция.
Изработен е проект за нов Екологичен кодекс, предназначен да реши редица системни проблеми. Моля парламента до края на годината да разгледа и приеме този важен документ.
Възлагам на правителството да пристъпи към практически мерки за подобряване на екологичната ситуация. Трябва да се утвърдят дългосрочни планове за опазване и рационално използване на биологичното разнообразие.
За пет години ще бъдат посадени над 2 милиарда дървета в горския фонд и 15 милиона – в населените места. Тази акция ще доведе до мащабно озеленяване на страната ни.
Наболял е проблемът за разширяване на зеления пояс около столицата.
Необходимо е законодателно и нормативно да бъдат защитени националните паркове и другите природни богатства на Казахстан, да се ожесточи наказателното и административното преследване на гражданите, извършващи правонарушения в тази сфера.
Необходимо е да се отдели необходимото внимание на екологичното възпитание на подрастващото поколение в училищата и вузовете. Екологическата акция “Заедно за чист Казахстан”, предназначена да вкорени екологическите ценности в обществото, трябва да се провежда системно.
Важна задача е активното развитие на културата на екологичния туризъм в страната.
В средносрочна перспектива растежът на икономиката трябва да става все по-“зелен”. Затова още сега трябва да се създадат основите за пълна декарбонизация. Възлагам на правителството съвместно с научната общност и частния сектор да изработи пакет от предложения за постигане на “зелен растеж”.
На правителството предстои заедно с гражданския сектор да изработи и законопроект за защита на животните. Отношението към животните е мерило за цивилизоваността на всяка държава, а у нас не всичко е наред в това отношение.
VIII. СПРАВЕДЛИВА ДЪРЖАВА В ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
Нито един аспект от социално-икономическото развитие не може да бъде осъществен успешно без върховенството на закона и гарантиране сигурността на нашите граждани.
Концепцията за “чуващата държава” е по същество концепция за справедливата държава. Не е достатъчно просто да се изслушват и забелязват проблемите на гражданите, главното е правилно и обективно да се реагира на тях.
Предстои много работа по разработване на нови стандарти как държавата да служи на интересите на гражданите. Правоопазващата и съдебната система играят ключова роля за това. Реформирането на тези системи е абсолютно необходимо.
Действителността се променя стремително. Колкото повече силовите структури разчитат на авангардните методи в дейността си, толкова по-големи са шансовете им да се впишат в контекста на международната практика.
Днешната ситуация в страната предявява нови изисквания към органите на реда, които трябва да са отзивчиви към исканията на гражданите.
Но заради инерцията от миналото в работата на правоопазващата система все така преобладават обвинителните насоки. Често се случва гражданите необосновано да бъдат подлагани на наказателно преследване.
Оперативните сътрудници, установяващи престъпленията, и следователите, вземащи процесуални решения, са подчинени на едни и същи началници, чиято главна задача е разкриването на престъпленията и изпращането на делата в съда. Но правата и свободите на гражданите не бива да страдат в името на показателите.
Що се отнася до прокурорския надзор, то той има изоставащ характер. Прокурорите се запознават с делата чак преди изпращането им съда.
Наказателната сфера трябва да се модернизира по примера на развитите страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Нуждаем се от модел, гарантиращ своевременна защита на правата на гражданите и отговарящ на най-високите международни стандарти. Смятам за необходимо в Казахстан да се въведе тристепенен модел с ясно разграничение на пълномощията.
Полицията трябва да установява престъпленията, замесените лица, да събира и регистрира уликите.
Прокурорът трябва да дава независима оценка на събраните доказателства, да предпазва гражданите от нарушаване на правата им, да не допуска въвличането на добросъвестни граждани в наказателни процеси, да поддържа обвинението в съда.
Съдът разглежда оплаквания от действията на органите и се произнася с окончателна присъда по делото.
Такъв подход ще укрепи системата за насрещни проверки и ще създаде ефективни филтри на всички етапи.
Ще подчертая още веднъж: законността и справедливостта трябва да се осигуряват по подразбиране. Не бива да се забравя, че човешки съдби зависят от грешките в наказателните дела.
По наказателните дела още от 2021 г. законодателно трябва да се вмени на прокурора задължението да съгласува ключовите процесуални решения, засягащи човешките права и свободи.
Важно е да се осигури стабилност на наказателното и наказателно-процесуалното законодателство. Честите промени в него влияят отрицателно върху правоприлагането и пречат да се формира еднообразна следствена и съдебна практика.
Решенията, засягащи прилагането на законодателството, често се приемат с оглед удобството на правоприлагащите, без задълбочен анализ и прогнозиране. Затова предстои да се изработят нови концепции за административни и наказателни правонарушения. За обществото и юридическата общност ще стане разбираема логиката на налагане на наказания за правонарушения.
В целия развит свят институцията на полицията се развива въз основа на модела за услуги. Ние също заявихме преминаване към такъв модел, но засега са постигнати само частични резултати.
Дошло е време за по-цялостна реформа на местните полицейски служби, до които да може да се стигне пеш, където участъковият инспектор играе ключова роля.
Необходимо е законодателно да се повиши статусът на участъковия инспектор, да му се предоставят всички условия за продуктивна работа. Той трябва да е разпознаваем, достъпен, авторитетен в очите на гражданите и активно да защитава правата им.
Важно е сътрудниците на правоохранителните органи да се научат да водят открит диалог с хората и това да стане приоритет за системата на подготовка и подбор на кадри.
Много се говори за развитие на системи за видеонаблюдение, но помещенията на самите правоопазващи органи често си остават без видеонаблюдение. Ето защо възлагам да се инсталира непрекъснато видеонаблюдение навсякъде в изправителните институции и служебните помещения на полицията.
Структурата на Министерството на вътрешните работи трябва да се преразгледа, да се разтовари от неприсъщите й функции, с което ще се повиши ефективността на неговата дейност.
Като се има предвид, че настъпи ера на природни и техногенни катастрофи, смятам за необходимо да се възстанови Министерството на извънредните ситуации.
Проблем има и с превенцията на престъпността. Прокурорският надзор трябва да се преориентира към ефективно решаване на проблемите на гражданите и бизнеса.
Стана навик още щом на хоризонта се появи солиден инвеститор, силовите и контролиращите органи незабавно да се струпват да го проверяват. На правителството и парламента предстои законодателно да предпазят бизнеса от прекалената намеса на силовите структури.
Изисква се преразглеждане на сегашните прагове за привличане на бизнеса към наказателна отговорност за данъчни правонарушения.
Каквито и да било следствени действия по отношение на регистрираните предприемачи могат да се провеждат единство с решение на съда или прокурора. Трябва да се разгледа и такъв вариант.
Важен критерий за правова държава е безпристрастното и справедливо правосъдие. Съдебният процес трябва да е състезателен, а съдията – независим от обвинението. За целта е необходимо да се осигури равенство на адвоката и прокурора.
Укрепването на общественото доверие в съдилищата трябва да се превърне в приоритетна цел. Постигането й е възможно само със съвместните усилия на държавата и самото съдийското съсловие.
Съдебната система не може да представлява затворена корпорация. Висшият съдебен съвет и Върховният съд трябва да активизират дейността си за привличане към правораздаването на нови професионални кадри.
Съдебната система има се нуждае от специалисти в областта на данъчното облагане, разработването на земните недра, интелектуална собственост, корпоративното право.
Изборът на съдии се огласява в медиите, за да знае обществото за какви заслуги се назначават едни или други кандидати
Необходима е да се развиват и алтернативни начини за решаване на спорове, което ще позволи да се постигат компромиси без участието на държавата. Такива институции се представят добре в развитите страни.
Преди около десетилетие приехме закон за посредничеството, но и досега нито една държавна институция не се занимава с усъвършенстването му, липсва ясна държавна политика. Това положение изисква корекции.
Към администрацията на президента се учредява комисия по реформиране на правоопазващата и съдебната система.
Борбата с корупцията се води все по-систематично. Повече внимание се обръща на причините, които я пораждат, води се превенция.
Сега е необходим антикорупционен анализ на нормативните актове и работните процеси в държавните институции и квазидържавния сектор за установяване на факторите, пораждащи корупция.
Борбата с корупцията обаче не бива да води до загуба на самостоятелността, инициативността и оперативността на чиновниците поради страх от търсене на отговорност.
Подкрепяйки институцията на обществения контрол като алтернатива на държавния, сме длъжни да подготвим съответната законова база. Възлагам изготвянето на проектозакон за обществения контрол, предназначен да осигури прозрачност и отчетност на държавните институции и квазидържавния сектор пред обществото.
Необходимо е по-нататъшно повишаване ролята на обществените съвети посредством привличането им в дейността на комисиите за обществени поръчки. Трябва да се предвиди създаване на обществени съвети и в квазидържавния сектор. Съответният законопроект е внесен в парламента и трябва да бъде приет до края на годината.
Като членове на обществените съвети е необходимо масово да се привличат представители на различни социални групи. Нужно е например да се създадат необходимите условия за участие в дейността на такива структури на хора със специални нужди, на които държавата неизменно трябва да отделя особено внимание.
Изключително важно е да се създаде единен информационен ресурс, където сведенията за финансовата и стопанската дейност на квазидържавните структури, усвояването на бюджетни средства и други актуални данни да са достъпни за обществото.
Откритата информация за решенията на държавните институции ще спомогне за воденето на конструктивен диалог с гражданското общество. Желателно е до края на сегашната сесия да бъде приет законопроект за достъпа до информация.
Смятам също за целесъобразно да се внедрят нови инструменти за противодействие на корупцията. През 2021 г. трябва да се въведат нови антикорупционни ограничения за служителите в държавната администрация, депутатите, съдиите относно банковите им сметки, налични парични средства и ценности в чужди банки.
В случай че се установи двойно гражданство на служител в държавната администрация или ръководител на квазидържавна организация, те подлежат на уволнение от заеманата от тях длъжност.
Необходими са промени в Наказателния кодекс за ожесточаване на наказанията за корумпирани сътрудници на правоопазващите органи и съдиите, за даване, уговаряне или посредничество към подкуп.
Не се допуска условно предсрочно освобождаване на лица, извършили корупционни престъпления. Необходимо е стриктно да се спазват правилата, пожизнено забраняващи на лица, уличени в корупция, да работят в държавната администрация и квазидържавния сектор. Трябва на законодателно равнище да оформим система за защита на лицата, съобщили факти за корупция.
Изключително важно е да се приемат нови мерки за защита на правата на човека. За мен този проблем е приоритетен.
Казахстан като целия свят се сблъска с липсата на защита на гражданите от тормоз в интернет. От него първи страдат децата. Те са особено чувствителни към тормоза в мрежите, който за съжаление води до печални последствия. Време е да се вземат законодателни мерки за защита на гражданите и особено на децата от кибертормоз.
Нужно е да се засилят и другите мерки за защита правата на децата и по-конкретно – да се присъединим към Факултативния протокол относно процедурата по комуникация към Конвенцията за правата на децата.
Все така актуален е проблемът за усъвършенстване на националното законодателство за борба с изтезанията. Този документ, който криминализира изтезанията, трябва да се хармонизира с разпоредбите на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание..
Борбата с трафика на хора също е на дневен ред. Тук Казахстан не стои добре в очите на международната общност. Органите на реда следва да усъвършенстват процедурата за разследване на подобни престъпления. Те трябва да бъдат наказани строго по съдебен ред. Тази важна задача изисква координираните действия на държавните институции. Надявам се парламентът да приеме съответните закони в най-скоро време.
- ЦИФРОВИЗАЦИЯТА Е БАЗОВ ЕЛЕМЕНТ НА ВСИЧКИ РЕФОРМИ
Цифровизацията не означава следване на модни тенденции, а е ключов инструмент за постигане на национална конкурентоспособност.
Предстои преди всичко да се премахне цифровото неравенство, на всички граждани да се осигури максимален достъп до интернет и качествена връзка. Днес това е толкова насъщна потребност, колкото и пътищата и електричеството.
На децата от социално слабите семейства трябва да се осигури компютърна техника и качествен интернет. До края на годината всяко село с над 250 жители ще получи достъп до интернет.
Виждаме с какви проблеми се сблъскват хората при пенсиониране или получаване на помощи – купища документи, ходене по мъките. Необходимо е тези процеси да станат изцяло електронни. Да “тичат” данните, а не хората.
Стремежът да е за отказ от документооборот на хартиени носител в междуведомствения обмен и при общуването с гражданите. Възлагам до края на годината да се отменят най-необходимите справки и свидетелства на хартиен носител (30 от 47) и те да се предоставят по електронен път.
Вече има положителна практика за справките за адресна регистрация, имущество и други подобни. Държавните институции трябва да приемат личните документи, дипломите, шофьорските книжки в електронен формат.
За улесняване на населението в електронните услуги е необходимо масово да се използват биометричните данни – както в държавните услуги, така и в частния бизнес.
Работата с данните трябва да премине на по-високо равнище. Сред главните задачи на правителството е да осигури единна система от база данни и нейното по-нататъшно развитие.
Засега тази дейност е доста нестройна, включително и заради доминирането в отрасъла на информационните технологии на редица държавни и афилирани с тях компании.
Министерствата и акиматите също разполагат с информационно-аналитически или информационно-технологически структури, които защитават само тесните им ведомствени интереси в ущърб на общата стратегия.
Развитието на пазара на информационните технологии, инженеринговите и другите високотехнологични услуги не означава само създаване на добавена стойност и работни места в страната – възникват все повече възможности за износ на такива услуги. Важно е да се разгърне този потенциал.
Взаимодействието между отрасъла на информационните технологии и националния бизнес изглежда перспективно направление.
Големите държавни и частни компании изразходват десетки милиарда тенге за чужди разработки и приложения. Правителството трябва да уреди взаимноизгодно сътрудничество между промишлеността и отрасъла на информационните технологии. Така ще се се създаде възможност за създаване на електронни технологически платформи, които да се превърнат в движеща сила на дигиталната екосистема във всеки отрасъл.
Приехме закони, даващи възможност на Казахстан да се превърне в един от международните хъбове за обработване и съхраняване на данни. Само през миналата година в дигиталния майнинг бяха привлечени инвестиции, възлизащи на повече от 80 млрд. тенге. Но не бива да спираме дотук, в страната трябва да се привличат световните гиганти в тази област. Иначе други държави ще ни изпреварят.
За пет години е необходимо обемът на инвестициите в този отрасъл да достигне 500 млрд.тенге.
Х. ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА
Ние поехме по пътя на изграждане на “Чуваща държава”. Както споменах, същността на този подход не е държавните институции да реагират с оглед на ситуацията на ежедневните проблеми на населението, а преди всичко постоянен диалог между властта и обществото.
Националният съвет за обществено доверие даде нов тласък за развитието на обществения диалог. Той оправда мисията си, като институционализира общонационалния процес на диалог в нашата страна, а като резултат имаме пакет от политически реформи.
И по-конкретно, беше приет нов по демократичната си същност закон за мирните събрания, внесени бяха промени в закона за политическите партия, за изборите, за парламента и статута на депутатите, както и за декриминализиране на чл. 130 (относно клеветата – б. пр.) и хуманизиране на чл. 174 (за разпалване на социална, национална, родова, расова, съсловна или религиозна вражда – б. пр.) от Наказателния кодекс. Признателен съм на парламента за качествената му и оперативна работа.
Това е само началото на реформите в политическата сфера, модернизирането й ще продължи. Предстои на практика да се реформират всички държавни институции. Основната цел на преобразованията е да се повиши ефективността на функционирането на цялата държава.
Ако искаме реално да подобрим живота на гражданите, трябва да ги включим в процеса на реформиране. Необходимо е следващите ни политически реформи да са насочени към по-масово включване на хората в управлението на страната.
Например проучванията на общественото мнение показват повече искания за изборност на селските кметове. Такава стъпка трябва да се предприеме премерено и последователно. Нужна е ясна представа как ще действа тази система на практика. Но решаването на този въпрос не бива да се отлага прекалено дълго.
През следващата година изтича мандатът на редица ръководители на селски окръзи. Смятам за възможно провеждането на преки избори за селски кметове.
Освен изборността на местните власти предстои да уточним и разделянето на пълномощията между равнищата на държавното управление, както и местното самоуправление.
Изключително важно е да се разработи модел за бюджетното финансиране на регионите. Става дума не само за отношенията център-регион, но и за разпределяне на средствата в рамките на самия регион.
Предстои да затегнем контрола над процеса на утвърждаване на местните бюджети, тъй като средствата често не се насочват за удовлетворяване на реалните нужди на жителите. Ежегодни ремонти на едни и същи улици, безсмислени разходи за имиджови мероприятия – всичко това справедливо предизвиква възмущение у гражданите.
Що се отнася до обществено значимите разходи за инфраструктурни и социални инициативи, бюджетите на районите и населените места трябва да минават през обществена експертиза, включително и провеждане на онлайн допитване.
Необходимо е да се подсилят финансовите възможности на местното самоуправление. За целта предстои разширяване на имуществените права и увеличаване доходите в бюджетите на селските окръзи. Това ще бъде следващият етап в развитието на “бюджетите с участието на народа” (целта на които е да се привлече населението във формирането на местните бюджети – б. пр.). До 1 декември т.г. правителството ще подготви нормативната база и механизмите за решаване на този важен проблем.
Задължение на представителните органи – маслихатите (местните общински съвети – б. пр.) е да следят дали местните ресурси се изразходват оптимално. Но тяхното мнение често се игнорира. А това вече е политически анахронизъм.
Смятам за възможно да се упълномощят маслихатите да събират подписи и да съставят петиции за развитието на съответния регион или за местните проблеми, които понякога не се решават с десетилетия.
Налага се също да се усилят ревизионните комисии на маслихатите. Възлагам на правителството и Сметната палата да подготвят пакет от съответните законодателни поправки.
Необходимо е задължително да се провеждат онлайн транслации на заседанията на маслихатите. Дискусиите на народните избраници, обществено-политическият им облик не бива да се превръща в грижливо пазена от обществото тайна.
Предлага се поетапно да се разграничат пълномощията на органите на местното държавно управление и местното самоуправление.
Необходимо е да се повиши статута на органите на местното самоуправление – сборове и събрания. Мнението им за актуалните местни проблеми трябва да се има предвид от районните маслихати при вземането на конкретни решения.
Отделно ще се спра на въпроса за самоуправлението в градовете.
Пусната е в ход реформата за въвеждане на етажната собственост. Приет беше съответният закон, всички блокове поетапно ще преминат към тази форма на управление.
Реформа цели да се има предвид мнението на обитателите за управлението на собствеността, отчетността на средствата, изразходвани за издръжка и ремонт.
Правителството и акимите трябва да осигурят реализирането на тази важна реформа. Защото етажната собственост по своята същност е базов елемент на самоорганизацията и самоуправлението.
Настъпи времето за изработване на нова концепция за развитие на местното самоуправление, въз основа на която парламентът да приеме пакет от съответните закони.
Налага се да признаем, че формализмът и липсата на оперативност все още са характерни за дейността на държавните институции. Гражданите се принуждават да настояват пред централните власти за решаване на местните си проблеми, да подават жалби до държавния глава.
Ето защо вече е време да се делегират повече пълномощия и отговорности на местните ръководители.
Благодарение на социалните мрежи за проблемите, които не се решават по места, научава цялата страна.
Трябва да се създаде единна легитимна онлайн институция за петиции, с които гражданите да инициират реформи и предложения. Механизмът трябва да бъде напълно защитен от каквито и да било възможности за манипулации.
На правителството предстои във взаимодействие с гражданското общество да изготви нормативната база и да реши всички технически въпроси, свързани с този важен проект.
Политическите партии ще продължат да изпълняват най-важната си мисия за защита на интересите на гражданите.
Активността на партията “Нур Отан” потвърждава статута й на водеща политическа сила в нашето общество. Нейният потенциал ще бъде използван за осъществяването на всички планирани реформи.
Същевременно мой дълг като държавен глава е да работя за развитие на реална многопартийност.
Ние не тъпчем на едно място, а постъпателно усъвършенстваме политическата си система, адаптирайки я към новата реалност. Обществото ни се нуждае от политически реформи, затова и те ще бъдат продължени на всяка цена.
Не бива да се забравя, че най-големите врагове на демокрацията са невежеството и популизмът. Надявам се нашите граждани да подкрепят реформите и като имат на разположение новите политически възможности, да не допуснат обществото ни да затъне в медийни инсценировки.
Успехът на тези реформи и преобразования зависи от нашата сплотеност и патриотизъм, от гражданската ни отговорност.
ХІ. НОВО КАЧЕСТВО НА НАЦИЯТА
Днес сме изправени пред задачата да формираме нова парадигма на развитието на нашия народ и ново качество на нацията ни.
Необходимостта и отделният човек, и обществото да се адаптират към изискванията на времето е продиктувана от самия живот.
Само нация, което не тъпче на място и е устремена към бъдещето, е способна да покаже на света своите постижения.
Искам нашият народ да придобие много нови и образцови качества.
За качествено ново развитие на нацията ни трябва да се променят ежедневните ни житейски нагласи. А в обществото да се утвърдят нови принципи и ориентири.
“За да придобиеш знания, трябва да се учиш. За да станеш богат, трябва да имаш своя работа. За да станеш силен, е нужна сплотеност. А за всичко това, взето заедно, трябва неуморно да се трудиш”. Този завет на великия просветител Ахмет Байтурсънов (1872–1937, казахски общественик, просветител, лингвист, литературовед, тюрколог, поет и преводач, почитан като будител на нацията, репресиран през 1937 г. – б. пр.), са актуални и до днес.
Първо, поколението на ХХI в. трябва да бъде отлично образовано.
Второ, младежта трябва да бъде приучена да се труди неуморно.
Трето, професионализмът да залегне в основата на всяко начинание.
Четвърто, желязната дисциплина и силното чувство за отговорност трябва да станат характерни черти на всички ни.
Пето, неотклонно трябва да се върви по пътя на справедливостта. Справедливостта е важно условие за развитието на обществото. Нейното значение за съдбата на страната и народа е изключително.
Шесто, необходимо е да се култивират качества като честност, пестеливост, солидност. Всички искаме да виждаме казахстанците точно такива. Само така ще успеем да изградим конкурентоспособна държава и да създадем интелектуална нация.
Задачата на националната интелигенция е на новия етап да вкореним новите принципи на националния характер и да спомогнем за повишаване качеството на нацията.
Обновеното общество трябва постепенно да отхвърля чуждите навици.
Разточителността и помпозността не правят чест нито на обществото, нито на отделния човек. Безотговорността, безразличието, безгрижието могат да предизвикат трагедия в цялата страна. А пустословието и самохвалството забавят развитието на обществото. За същото открито говори и великият Абай, сочейки, че хората се силят да скрият истината зад клевети и перчене. Този проблем е все така актуален и в наши дни.
Трябва да насаждаме в общественото съзнание идеалите и ценностите на труда.
В страната ни е необходимо устойчиво да се вкорени системата “Отговорна държава – отговорно общество – отговорен човек”.
Уважаеми съотечественици!
Страната ни е изправена пред големи и сложни задачи. За успешното им решаване се изискват нестандартни подходи, ново мислене, всеобща солидарност и взаимна подкрепа.
Стратегическият ни курс е ясен. Напълно наясно сме с проблемите и недостатъците си.
Днес изложих пред цялото общество плана за действие на държавата в кризисната ситуация. Крайният успех на реформите зависи от всекиго от нас.
Всички трябва да се променят, да работят над себе си. Предизвикателствата на времето ни карат постоянно да се развиваме, усъвършенстваме, да ставаме по-силни. Всеки сам кове щастието си, а заедно творим щастливото бъдеще на страната си.
На всяко поколение се падат различни изпитания. Постоянното преодоляване на всички предизвикателства на съдбата като червена нишка пронизва цялата ни история. Нашата страна е способна и готова да решава и най-сложните задачи.
Нашето поколение осъществи многолетните мечти и стремежи на народа ни за независимост. През следващата година ще празнуваме 30-годишнината на своята Независимост. Тази юбилейна дата е важен за суверенен Казахстан жалон, поставил началото на нов исторически период.
На плещите ни лежи огромната отговорност за бъдещето на държавата ни.
Единството и разбирателството ще ни помогнат да се справим с всички предизвикателства и постигнем всички поставени цели.
Твърдо съм убеден, че това е по силите ни.
Нека в страната ни винаги цари мир!
Благодаря на всички Ви!