3 СЕПТЕМВРИ – ДЕН НА КАЗАХСКОТО ТАЗЪ И ТОБЕТ (древна порода ловни източни хрътки).

На 3 септември в Казахстан за първи път се отбелязва Денят на казахското тазъ и тобет. Датата не е избрана случайно: именно на 3 септември 2024 г. Международната киноложка федерация (FCI) взе решение за предварително признаване на националната порода.
Решението беше взето в Амстердам. На казахското тазъ беше присъден международен стандарт № 372, а Казахстан беше официално признат за страна на произход на породата.
Казахското тазъ векове наред е живяло редом с човека във Великата степ, използвало се е в традиционния лов и се е превърнало в част от културата и бита на казахския народ. Неговото специално място в националната традиция е отразено и в международния стандарт на FCI, където се споменава принадлежността на тазъ към „Жеті қазына“ – седемте съкровища на казахския народ.
Работата по опазването на породата и нейното международно признаване се активизира през последните години. През 2022 г. държавният глава Касъм-Жомарт Токаев възложи да бъдат предприети мерки за опазване на националната порода и популяризирането ѝ на международно ниво.
През 2023 г. беше създадена необходимата законодателна база. Бяха уредени въпросите, свързани със стандарта на породата, удостоверенията за произход, държавната подкрепа, научните изследвания и развъдната дейност.
Важен етап беше присъединяването на Съюза на кинолозите на Казахстан към Международната киноложка федерация. На 22 август 2023 г., по време на Генералната асамблея на FCI в Женева, казахстанската организация получи статут на пълноправен член на федерацията. За нейното приемане гласуваха 72 от 77-те държави, участвали в гласуването.
След това Казахстан получи възможност официално да представи националната порода за международно признаване. През март 2024 г. пакетът от документи за казахското тазъ беше изпратен до FCI и разгледан от Комисията по стандартите и Научната комисия на федерацията.
През май същата година в Астана се проведе специална монопородна изложба, на която пред международни експерти бяха представени 100 казахски тазъ с различна възраст, окраска, произход и тип. Специалистите на FCI оценяваха телосложението и движенията на кучетата, както и съответствието им с породния тип.
В резултат на извършената работа на 3 септември 2024 г. FCI взе решение за предварително признаване на казахското тазъ.
„Казахското тазъ векове наред е живяло редом с нашия народ. Породата е съхранена до наши дни благодарение на ловците, развъдчиците, кинолозите, собствениците на кучета и всички, които от поколение на поколение са се занимавали с тазъ. Международното признаване се превърна във важен резултат от тази работа. Но тя не приключва дотук. Сега нашата задача е да съхраним породните особености на тазъ, неговия генетичен фонд, природните и работните му качества“, - отбеляза министърът на екологията и природните ресурси на Република Казахстан Ерлан Нъсанбаев.
Днес в Единната племенна книга на Съюза на кинолозите на Казахстан са регистрирани около четири хиляди тазъ. Действителният брой на кучетата обаче е по-голям: част от тях се намират в села и отдалечени райони и все още не са обхванати от централизирания киноложки регистър.
Специалистите продължават да работят в регионите, да провеждат племенни прегледи, да събират сведения за произхода на кучетата и да водят отчетност. Тази работа е необходима, за да се проследяват произходът и потомството на кучетата и да се съхраняват породните признаци и генетичното разнообразие на тазъ.
Казахското тазъ все по-често се представя и на международни форуми. През 2025 г. официалното представяне на породата се състоя на Световната изложба за кучета в Хелзинки.
През юни 2026 г. на World Dog Show в Болоня Казахстан представи 12 тазъ. В рамките на Световния конгрес на съдиите на FCI беше проведено и отделно професионално представяне на породата пред международни съдии. На изложбата имаше национален щанд на Казахстан, където посетителите можеха да се запознаят с тазъ, както и с традициите и културата на страната.
Работата продължава и в самия Казахстан. В област Жетису се строи сградата на Националния център за казахски породи кучета. Строителството е организирано от акимата на областта (областна администрация) и се извършва с подкрепата на спонсори.
В центъра ще се отглеждат и развъждат чистопородни кучета, ще се води Единната родословна книга и ще се издават удостоверения за произход. Предвижда се също там да бъдат обучавани експерти и подготвяни специалисти в областта на кинологията, както и да се провеждат изпитания, изложби, прегледи и състезания на различни нива.
На 20 февруари 2026 г. с постановление на правителството беше одобрен Комплексен план за опазване и възпроизводство на казахските породи кучета за периода 2026–2036 г. В неговото изпълнение ще участват държавни и неправителствени организации. Планът предвижда дейности по опазване и възпроизводство на породите, племенна отчетност, подготовка на специалисти, както и продължаване на научната и киноложката работа.
На 30 април 2026 г. държавният глава се срещна с президента на Международната киноложка федерация Тамаш Якел. По време на срещата бяха обсъдени опазването на националната порода, създаването на устойчив генетичен фонд и по-нататъшното сътрудничество с FCI. Президентът благодари на Тамаш Якел за подкрепата по въпроса за предварителното признаване на казахското тазъ.
На 2 май в Астана, в рамките на международната киноложка изложба „Astana Winner – 2026“, се проведе монопородната изложба „Kazakh Tazy“. В нея участваха представители на FCI, както и казахстански и чуждестранни кинолози.
Предварителното признаване от FCI е един от етапите на работата. Преди окончателното признаване е необходимо да се премине през продължителен период на наблюдение и да бъде потвърдена стабилността на породата в продължение на няколко поколения. През този период ще продължат племенната отчетност, наблюдението на здравето на кучетата, опазването на породния тип, генетичното разнообразие и природните и работните качества на казахското тазъ.
3 септември е не само датата на международното признаване на казахското тазъ, но и напомняне за необходимостта националната порода да бъде съхранена и предадена на следващите поколения.